— Да, но след инцидента на Набуу Търговската лига се опитваше да влезе отново в голямата политика. Държеше се много мило и дружелюбно, но успя да установи дипломатически отношения едва с няколко планети, преди сепаратистите да нападнат Геоносис и да избухнат Войните на клонингите. Вероятно са ги убедили да подарят няколко дроидеки на „Изходящ полет“, за да ги използват за охрана на колониите, които ще основат по пътя. За щастие вагаарите май са успели да пуснат само една.
— Една е повече от достатъчна — отвърна сухо Люк. — Изненадан съм, че изобщо са били в състояние да я поправят.
— Аз не съм — отговори кисело Мара. — Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че истинската цел на Естош е да се добере до технологията за производство на дроиди.
— Защо мислиш така?
— След като се появи първият дроид чистач на К-4 и ти се измъкна напред да разузнаеш, заговорихме за дроидите — Мара отново изпита вина и срам, че бе позволила толкова лесно да я подведат вагаарите. Трябваше веднага да се досети за истината, нали затова бе обучавана. — Тогава един от вагаарите попита специално за дроидеките. Няма откъде да е научил за съществуването им освен от ръководството за управление на крайцерите от „Изходящ полет“.
— Аха — кимна замислено Люк. — Но вече знаем, че те са го откраднали от Фел.
— Така е. Но ръководството се състои от четири пълни чипа. Не ми се вярва съвсем случайно да попаднат на списъка с дроиди. Явно нарочно са го търсили.
— Да, иначе няма как да са изучили управлението на крайцера. Значи цялата тази история е само за няколко обикновени дроида?
— За нас са „само няколко обикновени дроида“, защото сме свикнали с тях — изтъкна Мара. — Спомняш ли си, Фел каза, че чисите не използват дроиди? След като те нямат, значи в тази част на космоса никой не разполага с тях. Ако вагаарите се научат да произвеждат армии от дроиди, ще имат огромно предимство пред останалите, особено пред не толкова развитите народи, които май са предпочитаната им жертва.
— Сигурно си права. Значи първоначалният план е бил да избият всички на борда на „Посланик Чаф“, да съберат дроидите от „Изходящ полет“ и след това да се измъкнат от Редута, преди да са ги усетили.
— Така предполагам. А сега на всичкото отгоре получиха и един крайцер бонус.
Люк смръщи лице.
— Хубав бонус. Главнокомандващият им ще се пръсне от кеф, като го види.
— Само че ние ще ги спрем — обяви решително Мара. — Хайде, нали си майстор джедай. Измисли нещо.
— Може би не се налага да я унищожим. Всъщност на нас ни трябва да проникнем на командния мостик и да поемем контрола върху кораба.
— И какво предлагаш? Да убедим дроидеката да си затвори очите или да извърне глава за миг, за да минем край нея?
Люк се усмихна:
— Всъщност може точно това да направим.
Люк внимателно се промъкна към изхода на десния коридор. Право пред него бе вратата към радарната зала, а вляво би трябвало да е дроидеката.
Мара бе трийсетина метра по-надолу, на изхода на левия коридор. Дроидеката бе точно между двамата. А както бяха закрепени оръжията й, тя можеше да стреля само в една посока. Той се стегна, извади лазерния меч и пристъпи напред.
Както очакваше, дроидеката стоеше между двете врати с гръб към мостика. Щом сензорите доловиха присъствието му, защитните полета веднага се включиха и бластерите се извъртяха към него.
— Ето ме! — извика Люк, вдигна меча и направи още две крачки напред. — Хайде, ела!
Машината отвърна с ураганен огън. Мечът на Люк летеше наляво-надясно, отклонявайки изстрелите, докато той бавно отстъпваше. Стигна до ъгъла и се шмугна в безопасност в коридора. Прибра меча, обърна се и хукна, наострил уши да чуе тракането на колелата на дроидеката.
Само че никой не го преследваше. Той спря изненадан и се ослуша. Машината я нямаше. Обърна се отново, върна се на ъгъла и подаде глава.
Веднага прозвуча залп, от стените се разхвърчаха парчета метал. Но за кратката частица от секундата Люк успя да зърне, че дроидеката не бе помръднала и на сантиметър от мястото си.
Той се върна няколко крачки назад в коридора и извади предавателя:
— Мара?
— Май не иска да си поиграете, а?
— Да, изглежда напълно щастлива да си седи там. Искаш ли да се пробваш?
— Не си заслужава. Знае, че сме двама, и е достатъчно умна, за да не се втурне да преследва единия и да остави другия да прави каквото си иска.
— Все пак си струваше да се пробваме. Явно ще се наложи да минем към план Б. Готова ли си?
— Абсолютно. Пази се.
— Слушам.
Люк изключи предавателя и го закачи на колана. Върна се на ъгъла, вдигна лазерния меч и се приготви да… И се извъртя на сто и осемдесет градуса за част от секундата преди врагът в другия край на коридора да открие огън. Поредният отряд вагаари си пробваха късмета, надявайки се да го изненадат, докато той се занимаваше с дроидеката.