Атаката бе с бърз и предизвестен край. Един от отклонените с лазерния меч изстрели уцели някой от вагаарите и Люк долови избухналата в тялото болка. След по-малко от половин минута нападателите отстъпиха, влачейки ранения си другар.
Той си пое дълбоко дъх, усещайки надигналата се у Мара тревога. Успокои я мислено, че е добре, и я предупреди да си пази гърба. Пристъпи отново към ъгъла, стиснал лазерния меч в ръка, и внезапно хукна към вратата отсреща.
Дроидеката вероятно бе очаквала повторение на предишното предпазливо нападение. Първите изстрели го подминаха, той прекоси коридора и спря пред вратата на радарната зала. Вторият опит на дроидеката бе по-точен и Люк със стиснати зъби отклони изстрелите с лазерния меч. Не смееше да погледне настрани, но ако Мара спазваше плана, сега би трябвало да се промъква към другата врата на радарната зала…
Изведнъж дроидеката прекрати стрелбата и се извъртя. Люк успя да зърне как Мара пъха лазерния меч във вратата, и в този миг дроидеката откри огън по нея. Дъхът му заседна в гърлото. Но Мара бе нащрек и извади меча навреме, за да отбие изстрелите.
Сега, когато дроидеката се бе съсредоточила върху новата мишена, бе ред на Люк. Вдигна лазерния меч хоризонтално, без да изпуска от поглед машината, и заби острието във вратата.
Дроидеката отново реагира мигновено. Люк измъкна лазерния меч и отби атаката на четирицевните бластери. Сега Мара щеше отново да се опита да проникне в радарната зала и в крайна сметка поне единият от тях щеше да успее.
Очевидно дроидеката бе стигнала до същия извод. Изстреля един последен залп към Люк, свали защитното си поле, сгъна се на колело и се затъркаля към Мара. Люк се втурна след нея и едва успя да вдигне лазерния меч, за да отбие внезапно изстреляните залпове към него.
Забави крачка от изненада. Не знаеше, че дроидеките могат да стрелят по време на движение. Машината изстреля един залп към Мара, след това — към Люк и отново към Мара…
Люк рязко си пое дъх и се втурна с всички сили напред, беше се досетил каква бе истинската цел на дроидеката — възнамеряваше да се изтъркаля до Мара, а от близко разстояние дори и джедайските способности и рефлекси нямаше да са достатъчни, за да се спаси. „Бягай!, извика мислено той. Измъквай се! Веднага!“
Мара не помръдна. Очевидно бе разгадала плана, но вместо да се опита да се измъкне, чакаше, стиснала лазерния меч, готова да посрещне лице в лице унищожителната машина. Люк изруга, отчасти от гняв, отчасти от страх, и отчаяно се спусна към съпругата си. Дроидеката вече почти бе стигнала до нея, стреля за последен път от сгънатата си форма на колело и спря на два метра от Мара. Едва сега тя помръдна, скочи напред и замахна с лазерния меч.
Механичните рефлекси се оказаха отново по-бързи. Защитното поле изникна, преди машината да се разгъне напълно, и острието на лазерния меч отскочи. Дроидеката продължи да се разгъва, бластерите й се извъртяха към Мара и откриха огън. В този миг с отчаян последен скок Люк хвърли лазерния си меч и блокира изстрелите.
— Изчезвай! — извика той.
Мара не се нуждаеше от повторна подкана. Скочи, сграбчи меча на Люк във въздуха, приземи се на пода и хукна. По пътя подаде меча на Люк и двамата затичаха рамо до рамо към безопасния десен коридор.
Само че той можеше да се окаже не чак толкова безопасен. Зад себе си те чуха как дроидеката отново се сгъна и се затърколи след тях. Сега бе наясно къде са и двете мишени, и очевидно бе решила да премине в нападение.
Стигнаха до десния коридор и завиха.
— След нас е! — извика задъхано Мара.
— Знам. Може би все пак ще се наложи да използваме засадата с лазерен меч.
Мара не отговори. Вероятно си мислеше, че очевидно сензорите на дроидеката не са чак толкова повредени и засадата ще се окаже провал. А сигурно просто пестеше дъха си.
И този път долови шума зад себе си точно навреме.
— Внимавай! — извика той, закова се намясто и се обърна. Дроидеката бе спряла и се разгъваше. — Натам! — заповяда Люк и кимна към пресечния коридор няколко метра назад.
Машината откри огън, но на това разстояние джедайските рефлекси лесно се справиха с нападението. След няколко секунди се скриха в безопасност в страничния коридор.
За момент се облегнаха задъхани на хладната метална стена. Чуваше се как дроидеката се сгъва отново, и Люк рискува да надзърне зад ъгъла. Ако решеше, че ги е хванала натясно, и се спуснеше след тях…