Но след като врагът бе изчезнал от погледа й, машината бе решила да се върне на поста си. Люк наблюдаваше как приключва с нагъването и почти нехайно се прибира към коридора пред радарната зала.
— Така няма да стане — въздъхна той.
— Нима? — изръмжа Мара. — Благодаря, че ме спаси преди малко. Мислех, че ще имам възможност да забия меча в нея, преди да включи защитното поле.
— Вероятно те е видяла. Знаеше ли, че може да стреля в движение?
— Не. Или е добре пазена тайна, или е ново подобрение. Но не е много ефикасно — може да стреля само в посоката на движение, и то когато при въртенето бластерите са обърнати нататък.
Люк изсумтя:
— На мен ми се стори достатъчно.
— Не споря за това — Мара поклати глава. — Трябва ни нов подход. Ако продължим така, накрая ще се изморим и ще ни види сметката.
— Или вагаарите ще ни издебнат, докато се разправяме с нея — съгласи се Люк. — Дай да помислим. Не може да постигнем нищо, когато защитното поле е включено. Следователно трябва да я издебнем, докато се търкаля или точно след като спре и започне да се разгъва.
— А тя може да включи защитното поле още преди да се е разгънала напълно, ако усети нападател наблизо.
— Което означава, че не бива да й позволим да ни види. Пак се връщаме на идеята за засада.
— Точно така. Проблемът е, че единственото подходящо място тук е в някоя от залите по коридора.
— Това вече го пробвахме.
— Да. Значи трябва да я накараме да ни последва някъде другаде. Например назад към кърмата до бластерните оръдия, там разрушенията са повече.
Люк поклати глава:
— Няма да се излъже. Нали я видя какво прави — въпреки че и двамата сме й пред очите, спира на два метра от коридора пред радарната зала, стреля няколко пъти и се връща на поста си.
— Мдаа… — въздъхна Мара и изведнъж изражението й леко се промени. — Мислиш ли, че можеш да посочиш къде точно спира?
Люк зарови в паметта си.
— И двата пъти спря на два метра от изхода, точно в средата на коридора. Разбира се, няма никаква гаранция, че ще спре на същото място следващия път.
— А, напротив — усмихна се Мара. — Дори и да е от моделите с изкуствен интелект, вагаарите едва ли имат уменията да програмират нещо нестандартно. Предполагам, че ще се придържа абсолютно към определения й периметър.
— Добре — изгледа я подозрително Люк. Познаваше това изражение и обикновено то вещаеше неприятности. — Но и там няма никакво прикритие за засада.
— Нищо. Нас прикритие не ни трябва. Ето го и плана…
Стиснал здраво лазерния меч, Люк за сетен път излезе от коридора пред радарната зала.
Главата на дроидеката се завъртя към него, на машината сякаш не й се вярваше, че човекът ще пробва същия номер отново. Люк продължи напред и дроидеката насочи бластерите си към него.
— Готови — прошепна Люк. Направи трета крачка, усети как Мара се приближава по коридора зад него…
И изведнъж всичко изчезна, дроидеката откри огън.
Мечът на Люк проблясваше напред-назад, отклонявайки изстрелите, той продължи към вратата на радарната зала. Стигна до нея, а зад него Мара извади лазерния си меч.
Дроидеката реагира мигновено. В момента, в който Мара заби острието на меча във вратата, машината прекрати стрелбата, нагъна се и се затъркаля с пълна скорост към тях. Люк я наблюдаваше как се приближава, опитваше се да прецени времето до секундата…
— Сега! — извика той, Мара прибра меча си и се скри в коридора. Люк остана на мястото си още половин секунда и хукна след нея.
Дроидеката продължи напред. Люк чу леката промяна в скърцането при завиването на машината и ускори ход. Ако грешеше за точното място, на което бе спряла дроидеката предишния път, или пък ако машината не бе точно толкова прецизно програмирана, колкото Мара се надяваше, номерът им нямаше да мине.
Звукът от търкалящи се колела изведнъж секна.
— Ето! — извика Мара и се закова намясто.
Люк спря, извъртя се с готов в ръката лазерен меч. Дроидеката стоеше в средата на коридора точно на същото място, където се бе намирала предишните два пъти, когато ги бе преследвала в тази посока. Разгъна се и включи защитните полета.
А под нея, до един от трите крака, лежеше тяхното тайно оръжие, което Мара бе оставила, преди да предприемат лъжливата си маневра.
Старият лазерен меч на Лорана Джинзлър.
Вътре в защитното поле на дроидеката.
Люк триумфално вдигна лазерния меч. В момента, в който бластерите на дроидеката се извърнаха към тях, Мара се присегна към Силата, повдигна лазерния меч на Лорана, завъртя го с острието нагоре и го насочи към широкия брониран торс. Зеленикавото острие изникна с астматично съскане и проряза на две тежкото туловище на машината…