Естествено, с това бе увеличил и персонала си. Сега, като се замислеше, му ставаше ясно, че вероятно е било само въпрос на време да се случи подобно нещо. Но просто му се искаше да не бе точно с Мара и Люк.
— Сигурно си прав — обърна се той отново към Бустър. — Но дори и да не мога лично да се грижа за всичко, това пак си остава моя отговорност.
— Аха — кимна многозначително Бустър. — Значи все пак става дума за наранена гордост, а?
Карде го изгледа кисело:
— Бустър, казвали ли са ти, че ставаш ужасно досаден, когато се опитваш да се държиш съчувствено?
— Да, споменавали са го веднъж-дваж — ухили се старият му приятел и го тупна по гърба: — Ела да те черпя по едно в транзитния.
— Ако машините за напитки работят — измърмори Карде и двамата поеха към кърмата.
— Разбира се — призна Бустър. — Човек никога не може да е сигурен.
Това бе една от най-странните кръчми, в които Мара Джейд-Скайуокър бе попадала. Причината вероятно се дължеше на отдалечеността на планетата. Тук, във Външния ръб, културата и стилът не бяха по стандартите на Корускант и световете от Ядрото. Това може би обясняваше кичозните картини, които бяха окачени между тръбите на модерните автомати за напитки, разположени сред натруфения декор от лъскави дроиди отпреди Войните на клонингите.
А обяснението за нечупливите чаши и тежката маса очевидно се криеше в следите от бластерни изстрели по тавана и стените. Престрелките тук бяха ежедневие и щом заговореше оръжието, клиентите се втурваха да търсят убежище под масите. А никой не обича да седи сред парчетии от изпотрошени чаши. Но пък за оглушителната истерична музика нямаше абсолютно никакво разумно обяснение.
Тя усети движение зад гърба си, тълпата неохотно се разтвори и пред нея изскочи едър мъж.
— Извинявай — изсумтя той, заобиколи масата и отпусна грамадното си туловище на стола. — Работа, работа и пак работа. Човек не може да остане на спокойствие и минутка.
— Знам как е — съгласи се Мара и се усмихна приветливо. Въпреки напъните си събеседникът й не бе успял да я заблуди и за миг. Дори и без Силата тя пак щеше да долови неискреността му зад приятелското поведение. Джерф Хъксли, умел контрабандист и играч от средна ръка във Външния ръб, бе замислил нещо. Единственият въпрос бе какво точно се мъдреше в кухата му главичка.
— Тук е истинска лудница — продължи Хъксли и отпи шумно от чашата си, която бе зарязал преди малко, призован от някаква загадъчна задача. — Разбира се, ти го знаеш. Или поне преди го знаеше — изгледа я над ръба на чашата: — Какво толкова смешно има?
— А, нищо — Мара не си направи труда да прикрие усмивката, която бе привлякла вниманието му. — Просто си мислех колко си доверчив.
— Защо? — попита той объркано.
— Питието ти — посочи чашата в ръката му. — Нямаше те няколко минути и като се върна, направо отпи, без изобщо да се зачудиш дали не съм сложила нещо в него.
Хъксли присви устни и Мара усети раздразнението му. Контрабандистът бе спокоен, защото Мара не бе оставала без надзор дори и за миг. Но се бе надявал тя да не се досети.
— Добре, да приключваме с игричките — остави чашата на масата. — Карай направо: защо си тук?
Мара знаеше, че с хора като него няма смисъл да увърта.
— Тук съм като представител на Талон Карде. Той ме помоли да ти благодаря за помощта ти през изминалите десет години и да ти предам, че вече не се нуждае от услугите на организацията ти.
Лицето на Хъксли дори не трепна. Очевидно се бе досетил накъде вървят работите.
— И откога се отказва от услугите ми?
— От този момент. Благодаря за питието, трябва да тръгвам.
— Не бързай толкова — вдигна ръка Хъксли.
Мара замръзна полуизправена. В ръцете на тримата мъже, които до този момент разговаряха оживено на бара, се появиха бластери. Както можеше да се очаква, оръжията сочеха към нея.
— Седни! — заповяда той.
Мара внимателно се отпусна на мястото си и спокойно попита:
— Да не пропуснахме нещо?
Хъксли махна отново, този път по-рязко, и ужасната музика утихна. Секнаха и всички разговори.
— Значи така, а? — във внезапната тишина прошепнатите думи отекнаха злокобно в набраздените стени. — Карде просто ни захвърля?
— Предполагам, че следиш новините — отвърна невъзмутимо Мара. Усещаше враждебността на тълпата. Хъксли очевидно бе напълнил кръчмата със свои приятели и служители. — Карде приключва с контрабандата. Обяви решението си преди три години и оттогава постепенно прекратява всички операции. Вече не се нуждае от услугите ти.
— Това е ясно. А някой пита ли се от какво се нуждаем ние?