— Добре, от какво имате нужда?
— Сигурно си забравила как е във Външния ръб, Джейд — надвеси се над нея Хъксли. — Тук не можеш да служиш на двама господари. Или работиш за някого, или изобщо те няма. Точка. Преди години, когато преминахме към Карде, изгорихме мостовете зад гърба си. Какво ще правим сега, след като той се оттегля?
— Ами ще създадете нови контакти. Не ми пробутвай тази история, че не си знаел какво те чака. Карде не криеше накъде са тръгнали нещата.
— Да, бе — изсумтя презрително Хъксли. — Все едно някой му вярваше, че говори истината — контрабандистът се изпъна в цял ръст: — Значи искаш да знаеш от какво имаме нужда? Слушай тогава. Трябва да се позакрепим, докато намерим нови партньори и се върнем в бизнеса.
Значи ето за какво ставаше въпрос: простичко и откровено изнудване. Не можеше и да очаква нищо повече от тази шайка.
— Колко? — попита тя.
— Петстотин хиляди — устните му потрепнаха: — В брой. Мара успя да запази самообладание. Беше подготвена за нещо подобно, но сумата бе немислима.
— И откъде очаквате да намеря толкова пари в брой? Не мъкна чували със себе си.
— Не се прави на дръж ми шапката — изръмжа Хъксли. — Много добре знаеш за финансовата къща на Карде в Гонмор. Там ще ти отпуснат парите — бръкна в джоба си и извади малък бластер. — Обади се и им кажи да пратят някого с парите — заповяда той, вдигна бластера и го насочи в лицето й. — Половин милион. Веднага!
— Така ли? — Мара нехайно извъртя глава, внимавайки да не прави резки и заплашителни движения.
Повечето от обикновените посетители на кръчмата вече се бяха измъкнали незабелязано, а останалите се спотайваха встрани от евентуалната престрелка. Далеч по-голям източник на тревога представляваше групичката от двайсетина мъже, които се бяха подредили в полукръг зад нея с насочени в гърба й оръжия.
Мара със задоволство установи, че всички я гледат доста напрегнато. Очевидно и тук й се носеше славата.
— Събрал си забавна шайка, Хъксли — обърна се тя отново към главатаря на контрабандистите. — Но нали не очакваш, че можеш да се справиш с един джедай?
Хъксли се усмихна. Злобно. Изненадващо злобно всъщност предвид на обстоятелствата.
— Напротив — вдигна ръка: — Бац!
Настана тишина. Мара се присегна със Силата, но не усети нищо повече от тръпнещото очакване на затаилата дъх тълпа. В другия край на помещението се разнесе тракане вдясно от нея. Част от пода до бара се заиздига тромаво към тавана и отдолу се показа товарна рампа, която вероятно обслужваше склада в мазето. На рампата се мъдреше неясен тъмен силует. Мара присви очи. Нещото беше високо и слабо, отстрани стърчаха две ръце и му придаваха хуманоиден вид, въпреки че очевидно бе някаква машина. Изглеждаше смътно позната, но в първите няколко секунди не можеше да се сети откъде. Рампата продължи да се издига, показа се основата на удължения торс и под него — три разкривени крака.
Изведнъж паметта й включи. Това бе стара дроидека отпреди Войната на клонингите, дроид унищожител, който в миналото бе гордостта на армията на Търговската федерация. Мара се извърна към Хъксли, усмивката му бе тържествуваща.
— Точно така, Джейд — изсмя се той. — Моята собствена бойна дроидека, за която не е никакъв проблем да разпердушини един джедай. Обзалагам се, че не си очаквала да видиш тук нещо такова.
— Не съм — призна Мара и огледа любопитно дроидеката. Рампата се изравни с пода на бара и спря. Машината бе разгъната и готова за бой, не бе пристигнала в по-компактната си форма, използвана за придвижване. Вероятно вече бе изгубила маневреността си.
Дали това означаваше, че оръжията й не могат да следят целта? Мара се отпусна назад в стола. В първия момент не се случи нищо. След това лявата ръка на дроидеката потръпна и двата бластера се извъртяха леко, за да я хванат пак под прицел. Значи оръжията все пак се движеха, макар че явно бяха командвани ръчно от човек, а не от централния компютър на дроидеката. Заради сумрака не можеше да види дали вграденото защитно поле работеше, но това бе почти без значение. Дроидеката бе въоръжена, бронирана и готова за бой.
Хъксли беше прав. Дори джедаите от онова време предпочитаха да сторят път на тези машини.
— Но трябваше да се сетя — обърна се отново към Хъксли. — Тук е пълно със стари дроиди. Нищо чудно, че сте събрали достатъчно чаркове, за да направите някакво подобие на дроидека да плашите хората.
Хъксли присви очи:
— Само опитай някакъв номер и ще видиш що за подобие е това — извърна глава надясно и погледът му обходи тълпата. — Синкър!
Хлапе на около шестнайсет години пристъпи напред.