— Да, сър?
— Вземи лазерния й меч. Момчето се облещи:
— Да взема…
— Да не си глух! — избухна Хъксли. — Или те е страх? Синкър като че ли понечи да отговори, огледа крадешком Мара, преглътна и колебливо пристъпи към нея. Мара го наблюдаваше безизразно, нервността му нарастваше с всяка крачка и когато спря пред нея, той видимо трепереше.
— Ъъъ… съжалявам, но бихте ли…
— Вземи го! — изрева Хъксли.
Синкър се наведе, откачи лазерния меч от колана й и бързо отстъпи.
— Е, не е чак толкова страшно, нали? — обади се подигравателно Хъксли.
— Не е и особено полезно — отвърна Мара. — Нали не смяташ, че за да победиш един джедай, е достатъчно да му отнемеш лазерния меч?
— Все пак е някакво начало. Мара поклати глава:
— Дори и това не е — обърна се към Синкър, присегна се със Силата и лазерният меч в ръката му оживя.
Сепнатият писък на хлапето заглуши съскането на блестящото синьо острие. За нейна изненада обаче той не изтърва меча и не побягна, а го стисна по-здраво.
— Синкър, какво правиш, по дяволите? — извика ядосано Хъксли. — Това да не ти е някаква играчка?
— Не съм аз — възрази Синкър, гласът му звучеше една октава по-високо от преди.
— Вярно е — потвърди Мара, Хъксли продължаваше да ругае под нос. — А и това не е негово дело — присегна се със Силата и лазерният меч затанцува в ръцете на Синкър.
Хлапето се клатушкаше наляво-надясно, стискайки здраво ръкохватката, сякаш изведнъж бе попаднало на гърба на разгневен аклей и нямаше никаква представа, как да се измъкне.
Вероятно тълпата се чувстваше по същия начин. В първия миг настъпи пълна суматоха, хората около него се опитваха да се измъкнат от обсега на смъртоносното оръжие, което се клатушкаше в ръката му като пиян пилот на изтребител. По-схватливите крадешком се промъкваха към изхода, а останалите наблюдаваха сцената напрегнато, готови всеки миг да си плюят на петите.
— Изключи го, Джейд! — заповяда Хъксли. Усмивката му бе изчезнала. — Изключи го!
— А ако откажа? — Мара продължи да движи меча, без да изпуска от поглед бластера в ръката на контрабандиста. Шайката му нямаше да стреля без заповед, освен ако тя не ги нападнеше, но в гнева си Хъксли можеше да забрави целите и приоритетите си.
Заслужаваше си да поеме риска. Всички бяха приковали погледи в клатушкащия се меч в ръцете на Синкър и никой не обръщаше внимание на заплашителната фигура на дроидеката в другия край на кръчмата. Нито пък на едва видимата зелена светлина, която бавно описваше кръг около разкривените крака на машината.
— Ще те направя на парчета — отвърна разярено Хъксли. — Остави момчето или…
Не успя да довърши заплахата си. Подът на товарната рампа край бара изведнъж рухна и с ужасяващ трясък дроидеката пропадна обратно в склада.
Хъксли се извърна и изрева.
Заплахата му увисна недоизречена във въздуха. От дупката изскочи фигура в черно наметало, вдигна малкия цилиндър в ръката си за поздрав и от него изникна зеленикавото острие на лазерен меч.
Хъксли реагира мигновено, и то точно както Мара бе очаквала.
— Убийте го! — извика той и посочи с пръст новодошлия. Не беше нужно да повтаря заповедта си. От полукръга зад Мара изригна ожесточен залп.
— Ас теб… — вдигна бластера срещу нея и постави пръст на спусъка.
Мара само това и чакаше. Скочи, сграбчи тежката маса за ръба и я повдигна. В следващия миг изстрелът рикошира в повърхността й, прелетя край нея, без да я засегне, и проби поредната дупка в тавана. Мара повдигна масата още малко и очите на Хъксли се разшириха от ужас — той предположи, че тя възнамерява да я обърне в скута му и да го прикове безпомощен в стола. Грешеше. В мига, в който той отскочи назад, Мара изрита стола си, пренесе тежестта си на ръба на масата и направи салто напред. С по-лека маса номерът нямаше да успее и тя щеше да се приземи на задника си, а масата щеше да се стовари в скута й. Но тази бе тежка и с голяма инерция и затова Мара успя да се озове на нейното място, а масата се строполи на пода зад нея. Сега здравият плот я разделяше от двайсетте бластера, които само допреди миг бяха насочени в нея.
Хъксли бе хванат съвсем неподготвен, Мара се спусна към него, изби бластера с лявата ръка, сграбчи го за ризата и го смъкна на пода под прикритието на масата. Извади малкия бластер, скрит под левия й ръкав, и допря дулото в брадичката на контрабандиста:
— Знаеш какво следва. Давай да те чуем.
Хъксли изпълни дробовете си с въздух, очите му щяха да изскочат от орбитите.
— Прекратете огъня! Прекратете огъня!
След миг колебание бластерите замлъкнаха почти в унисон.
— Много добре — кимна Мара. — Продължавай. Устните на Хъксли трепереха.