— Не — поклати глава тя. — Кой е той?
— За съжаление не знам — отвърна още по-мрачно Карде.
— Чакай малко! — възкликна Мара. — Това е един от твоите хора и ти не знаеш всичко за него?
Устните на Карде потрепнаха едва забележимо.
— Не знаех всичко и за теб, когато те наех — изтъкна той.
— Да, но аз бях специален случай — възрази тя. — Мислех си, че постъпваш другояче с останалите. Някаква представа, откъде идва съобщението или кой го е изпратил?
— И двете — Карде звучеше още по-потиснат. — Изпратено е от Нираван. Подписано е от адмирал Вос Парк.
Люк неволно присви чело, по тялото му преминаха тръпки. Нираван: личната база на Траун, пълна с имперски щурмоваци и бойци чиси. Крепостта, от която двамата с Мара едва бяха успели да се измъкнат.
И адмирал Вос Парк, в миналото имперски капитан, когото Траун бе оставил начело на базата преди смъртта си. Бяха се сблъскали с Парк по време на краткия им престой на Нираван, когато адмиралът се бе опитал да привлече Мара на страната на Империята.
— Виждам, че името ви е добре познато — продължи Карде. — И без това имах чувството, че не съм чул пълния разказ за събитията там.
Люк усети внезапното напрежение в Мара.
— Вината е моя — обади се той. — Аз настоях да запазим в тайна подробностите и да осведомим единствено най-високопоставените служители на Новата република.
— Разбирам те много добре — отвърна спокойно бившият контрабандист. — Но след като става дума за Парк, мога и сам да си представя по-голямата част от липсващите парченца от картинката. Той бе близък сътрудник на върховния адмирал Траун, нали?
— Всъщност е бил капитан на звездния разрушител клас „Победа“, който е намерил Траун на границата с Незнайния космос при заточението му преди четирийсет години — обясни Мара. — Бил е толкова впечатлен от тактическите умения на Траун, че е рискувал и го е закарал при Палпатин. Когато няколко години по-късно Палпатин отново е изпратил Траун в изгнание в Незнайния космос, Парк е бил сред офицерите, предпочели да го придружат.
— Изпратен в изгнание — промърмори Карде. — Предполагам, че каквато и да е била истинската му задача, след това Парк е останал да я довърши?
— В общи линии — призна Люк. Дотук с измислената от Палпатин история, за да прикрие истинската причина за изчезването на Траун от небосклона на Империята. Но все пак Карде винаги е бил добър в четенето между редовете. — Иска ми се да можех да ти разкажа всичко.
— Няма значение — усмихна се Карде. — Все пак Новата република трябва да има някакви тайни.
— Не че те остават такива за теб — обади се Мара. — Каква е историята с този Дийн Джинзлър?
Карде сви рамене:
— Мъж на средна възраст, около шейсет. Доста интелигентен, макар че така и не е успял да се издигне. По време на Войните на клонингите е попътувал доста, но не знаем почти нищо за заниманията му. Присъедини се към организацията преди около година, има сертификат за комуникационни технологии, поддръжка на дроиди и ремонт на хипердвигатели.
— Впечатляващи умения — отбеляза Мара. — Не ми звучи като човек, когото би изпратил в затънтена предавателна станция във Външния ръб.
— Е, тук историята става интересна. От досието му става ясно, че преди около осем седмици той е помолил да бъде прехвърлен именно на тази станция.
Люк и Мара се спогледаха.
— Да, интересно — каза Мара. — Преди осем седмици ли, казваш?
— Точно така. Не знам дали събитията са свързани, но тогава моят екип приключи със събирането на данните за Нираван и Траун.
— Нищо чудно нашият приятел Джинзлър да е имал сертификат и за къртица. Предполагам, че вече си пуснал хората си да изкопаят всичко за него?
— Да. За съжаление това ще ни отнеме време. А адмирал Парк очевидно е изпратил достатъчно важно съобщение, за да накара Джинзлър да рискува. Въпросът е какво ще правим сега.
— Според мен нямаме никакъв избор — обади се Люк. — Докато не разберем какво се казва в съобщението, не можем дори да седнем да гадаем защо Джинзлър го е откраднал — той сви рамене. — Така че вероятно ще трябва да прескочим до Нираван.
Мара се размърда в креслото и той усети внезапно появилото се в нея напрежение. Но тя не се обади.
— Точно от това се страхувах — отвърна мрачно Карде. — Въпреки всичките ви увъртания знам със сигурност, че сте били прогонени от системата. Нали?
— Е, чак пък прогонени… Но едва ли биха ни приветствали с добре дошли. От друга страна, положението очевидно се е променило. След като Парк е изпратил съобщение за нас, предполагам, че ще почака поне да го прочетем, преди да се опита да ни убие.
— Не е забавно — измърмори Мара.