— Извинявай. Открит съм за всякакви предложения.
— Защо просто не му пратите съобщение? — предложи Карде. — Едва ли има проблем да използваме холонет.
Люк поклати глава:
— Не, той е използвал твоята станция, а не холонет. И съобщението му е било лично до мен, а не до Сената, нито до Корускант. Това означава, че не е искал изтичане на информация.
— Малко късничко е да мислим за това — измърмори бившият контрабандист.
— Дори и да е така, не можем да рискуваме с обичайните комуникационни канали. А предвид на обстоятелствата е по-добре да не се доверяваме и на твоята мрежа. Джинзлър може и да е оставил приятели след себе си.
— Вероятно си прав — съгласи се неохотно Карде. — Мара? Някакви идеи?
— Ако ще ходим, най-добре да тръгваме веднага — тя внимаваше да прикрие тревогата в гласа си. — Благодаря за информацията.
— Предвид на обстоятелствата това е най-малкото, което можех да сторя за вас. Ако държите да заминете, може да използвате кораба, с който се върнахте. Вече изпратих Шада да го докара с „Волния Карде“.
— Добра идея — кимна Люк. — Но май нямаме време да го изчакаме.
— Абсолютно си прав — съгласи се Мара. — Но все пак благодаря. Колко хора все пак знаят за този кораб?
— Само Шада. Никой друг.
— Добре. Предпочитам да го запазим в тайна още малко, ако е възможно.
— Няма проблем — увери я Карде. — Ако изкопаем някакви сведения за Джинзлър, да изпратя ли куриер да ви търси в Нираван?
— Не си прави труда — отвърна Люк. — Предполагам, че след няколко дни ще се върнем на Корускант.
— И не се задълбочавай толкова в миналото — добави Мара. — По-добре се съсредоточи върху търсенето на самия Джинзлър. Последния път, когато имаше изтичане на секретна информация, едва не избухна гражданска война.
Карде потрепна.
— Да, документът от Каамас. Не се тревожете, ще го открия.
— Добре — каза Люк. — Ще се свържем с теб, щом се върнем в цивилизацията.
— Късмет.
— А на теб успешен лов. Люк изключи предавателя.
— Е, както каза, и без това пътуването бе започнало да ни доскучава.
Мара не отговори.
— Да разбирам ли, че идеята не ти допада особено? — попита Люк и се присегна към навигационния компютър.
— За ходенето в Нираван ли? — гласът й бе пропит със сарказъм. — След като сам-сама унищожих целия им космодрум? Сигурна съм, че Парк просто си умира да ме види отново.
— Я стига. Вече го е преживял. А и по-скоро трябва да се тревожиш за барон Фел. Ако не се лъжа, той командваше изтребителите, които унищожи.
Тя го изгледа убийствено:
— Днес си преизпълнен с оптимизъм и добро настроение, а?
— Е, поне някой трябва да е в добро настроение — отвърна невинно Люк.
Мара задържа погледа си върху него, след това лицето й се отпусна.
— Тревожиш се не по-малко от мен, нали? Люк въздъхна.
— Сещам се само за една причина, поради която Парк би искал да говори с нас.
Мара кимна.
— Непознатият враг, който се събирал на границата на вселената. Двамата с Фел бяха доста изплашени.
— Освен ако не лъжеха — предположи Люк. — Все пак се опитваха да те убедят да се присъединиш към тях.
Тя се извърна към космоса навън.
— Не, те бяха убедени в думите си. Може и да грешат, но бяха искрени.
— Сигурно си права — съгласи се Люк. — Иска ми се да бяхме взели Арту с нас. Доста ни помогна последния път.
— В никакъв случай няма да кацаме на планетата! — обяви категорично Мара. — Освен това Лея е много по-спокойна, когато Арту е с Джейна.
Компютърът изпиука, бе изпълнил задачата си.
— Потегляме — обяви Люк и препрати избрания курс в шлемофона.
— Странно — отбеляза замислено Мара. — Почти отгатна причината преди петнайсетина минути. Спомняш ли си?
Люк смръщи вежди. „Особено след като предупредих Лея, че не бива да ни безпокои за нищо на света. Освен ако не избухне война, разбира се“.
— Силата е в кръвта ми — прошепна той.
— Така е. Но да се надяваме, че това не е джедайско прозрение. Хайде, колкото по-бързо потеглим, толкова по-бързо ще свършим.
Два дни по-късно вече бяха в системата на Нираван.
— Изглежда доста спокойно — отбеляза Люк и насочи кораба към опустошената от жестоки битки планета. — Не улавям патрули, нито кораби.
Мара не отговори веднага, Люк усети как тя се присегна със Силата.
— И аз — кимна накрая тя. — Имам лошото предчувствие, че Парк не ни очаква.
— Нали не искаше да ни очаква? — обърка се Люк.
— Не исках изтребителите му да ни очакват — поправи го Мара. — Но пълната липса на комитет по посрещането означава, че съобщението само по себе си е било напълно достатъчно, и той може доста да се ядоса, като ни види.