Выбрать главу

Този път коридорът бе много по-къс и откри пред него разширен отсег с гише, дивани, остъклен изход (зад който се прокрадваха силуетите на здрави стоманени решетки), гледащ навън в почти отишлата си нощ. Тук слухът му долови звук, много по-силен от стоновете на вятъра, блъскащ се в прозорците или скърцането на подметките му по пода. Звукът бе човешка реч и той за пореден път се обърка — идваше някъде зад гишето, но от там не улавяше мирис на хора. Всичко тук бе неодушевено — както той самият, така и източникът на звука.

Ръцете му — които досега свободно се клатеха от движенията му и се удряха в тялото му като ненужни костеливи въжета — оживяха и непохватно се изтегнаха напред. От устата му се разнесе глас — деформирана дума, изкълчена от подутия му, сух и напукан език.

— Гха-а-а-х… Гха-а…

Тръгна към гишето. Първо се опита да го прескочи, но вдървените му крака не можеха да изпълнят желанията на повехналия му ум. Драскаше известно време по пластмасата, ноктите му се начупиха, но не поместиха препятствието. Сети се да проследи дължината на гишето, търсейки някакви пробойни и внезапно се озова пред дупка — можеше спокойно да влезе през нея. Това нито го очуди, нито зарадва. Мина и се озова до мястото, откъдето идваше речта. На земята, обърнат настрани и със счупено дистанционно, разпиляно по-встрани, кротко буботеше малък цветен телевизор.

— …е към края — обясняваше говорител от екрана. — Положението е овладяно и съсем скоро целият кошмар окончателно ще приключи. Повтарям — кризата вече е към края. Правителството официално опроверга всички слухове, според коитo са открити нови случаи на зараза. След паузата ще продължим с водещата новина.

Започнаха реклами и картината, която бе нарязана от смущения, стана още по-шарена. Мъртвецът чу думите, които новинарят бе произнесъл и всяка една от тях му бе позната, но не можеше да ги свърже една с друга, не можеше да фокусира и формите, които непрекъснато се сменяха, докато запознаваха зрителя с предимствата на различни стоки. Той извърна очи от телевизора и видя батериите, изпаднали от дистанционното. Пролази на четири крака, подуши ги и ги взе в ръце. Опита се да ги сложи обратно на мястото им и след това насочи дистанционното към телевизора. Не знаеше какво прави, но ръцете му сякаш машинално го сториха — финална почит към натрапчив навик. Натисна едно от копчетата, но непохватните му ръце изпуснаха уреда и батериите пак се разпиляха. Каналът не се бе преместил, а рекламите вече свършваха. Мъртвецът с разочарование изпъшка и се изправи.

Въздухът едва-едва трептеше от вибриращото бучене на електроуреда. Ала сред безлюдните коридори не се носеше никаква напътстваща миризма. Мъртвецът не можеше да усети нищо друго, освен празна, притъпена и някак безвкусна плазма от невидимото пространство, плуваща като привидение на отдавна изветрели лабораторни препарати. Това не му харесваше и не можеше да го омае като аромата, който бе почувствал в началото на събуждането си.

— Връщ… се в …диото, където с мен е доктор… — произнесе лицето от екрана веднага щом свърши последната реклама и мина набързо заставката на новините. Кадърът се разтегна, обхващайки побелял дребен мъж, седнал до водещия. Смущенията в картината бяха зачестили още повече. — Епидемията вече е …ълно овладяна, …ички източници на зараза са ликвидирани и няма никакъв риск от нови случаи — можем ли да …читаме на това, доктор…?

— Без съмнение — обади се възрастният човек. — Няма …икакви нови случаи. Послед… сведения на сблъсък със заразени са отпреди близо два месеца.

Мъртвецът коленичи пред монитора и доближи лице. Носът му се опря в кинескопа и из въздуха заподскачаха тихи пукащи звуци на статично електричество. Той се отдръпна рязко, но не отлепи поглед от екрана — въпреки че не разбираше нито дума, размазаните човешки образи и звуците, които издаваха някак особено го привличаха.

— Говори се — продължи водещият, — че …авителството държи някол… оцелели екземпляра в изолирани лабораторни помещения и че засега няма …амерение да ги елиминира, тъй като иска да ги изследва по-обстойно.

Докторът се засмя нервно.

— Това е абсурдно твърдение!