— Нямаш коне! Че как си стигнал дотука?
Морз посочи дремещите волове.
Непознатият пак го загледа учудено. След кратко замълчаване той каза с полусъжаляваща, полунасмешлива усмивка:
— Пайк… нали?
Дали знаеше, или не знаеше, че сред калифорнийците в това название на жител от земеделския Запад се влагаше известно презрение, но Морз отговори простичко:
— Аз съм от околията Пайк, щата Мисури.
— Добре — продължи отново нетърпеливо непознатият, — трябва да поискаш или да откраднеш кон от съседите си.
— Няма съсед по-наблизо от петнайсет мили.
— Тогава изпрати някого на петнайсет мили! Чакай! — Той разгърди полепналата още на тялото му риза и измъкна една кесия, която хвърли на Морз. — Дръж! Тук има двеста и петдесет долара. Сега ми трябва кон. §аЬе?
— Няма кого да пратя — спокойно рече Морз.
— Да не искаш да кажеш, че си тука съвсем сам?
— Да.
— И ти ме извади от реката… съвсем сам?
— Да.
Непознатият пак го заразглежда учудено. После неочаквано протегна ръка и стисна ръката на Морз.
— Добре, щом нямаш кого да изпратиш, сигурно можеш някак да отидеш утре.
— Тъкмо щях да кажа — простодушно отговори Морз, — че ако преспите тука, ще тръгна по изгрев, щом пусна добитъка, и ще ви докарам кон преди пладне.
— Така ще е добре — Обаче той продължи да гледа учудено Морз. — Никога ли не си чувал — промълви той със странна усмивка, — че най-лошият късмет, който може да ти се случи, е да спасиш давещ се?
— Не — все тъй просто отговори Морз. — Според мен най-лошият късмет е да не сполучиш да го спасиш.
— Зависи кого спасяваш — каза непознатият със същата двусмислена усмивка — и дали, като го спасиш, няма само да отложиш края. Виж какво — добави той, като рязко се върна към заповедническия тон, — не можеш ли да ми дадеш нещо сухо да облека?
Морз му донесе работен комбинезон и износена груба карирана риза, чисто опрана и миришеща на прост сапун. Непознатият ги облече, докато Морз се зае да събере сухи съчки и шума.
— Какво ще правиш? — попита изведнъж непознатият.
— Огън, да ви изсуша дрехите.
Непознатият мълком пръсна с крак купчинката.
— Никакви огньове тая вечер, ако ме питаш мен — грубо заяви той. Преди Морз да може да се намръщи на бързо променящото му се настроение, той продължи с друг тон, като се настани полулегнал под дървото: — А сега разправи ми всичко за себе си и какво правиш тука.
Получил това нареждане, Морз търпеливо разказа историята си от времето, когато бе напуснал колибата си в горските пущинаци, за да си избере място на речния бряг и „да се засели“. Той изтъкна колко плодородна е тази алувиална почва и колко е пригодна за отглеждане на добитък, с който се надявал скоро да се сдобие. Непознатият мрачно се усмихна, поизправи се, седна, извади от мокрите си дрехи джобно ножче и се залови да си чисти ноктите на ясната лунна светлина — занятие, което накара простодушния Морз да задълбае надълго и нашироко в разказа си.
— Но ти не знаеш, че в тая дупка ще настинеш и ще хванеш треска и накрая ще опънеш краката?
Морз беше живял и преди в маларийни места и не го беше страх.
— И никога ли не си чул, че някоя нощ цялата река ще се надигне и ще погълне и теб, и колибата ти, и добитъка?
— Не. Но аз смятам да преместя колибата си по-навътре. Непознатият затвори с щракане ножчето и се изправи.
— Щом ще трябва да станеш на съмване, по-добре ще е да си легнем. Предполагам, че можеш Да ми дадеш едно-две одеяла.
Морз посочи фургона.
— Вътре има легло, можете да спите там. — Но се поколеба и с непоследователността и типичната за стеснителен човек несвързаност продължи предишния разговор: — Не ми се ще да се преместя много далече, щото тия параходи са голяма разтуха вечерно време. Никога не бях виждал параход преди да дойда тук.
И после с нелогичността на затворен човек, без нито дума за предисловие, се впусна в доверително описание на скорошните си преживелици. Непознатият го слушаше с изключителен интерес, вперил в него изпитателен поглед.
— Значи тъкмо сега, когато ме видя мен, ти си наблюдавал парахода много отблизо. Какво друго видя? Нещо преди това… преди да ме видиш мен във водата?
— Не… параходът беше вече доста отминал, преди да ви видя вас.
— А! — рече непознатият. — Е, аз ще си лягам. Той отиде при фургона, качи се в него и докато Морз стигне там с мокрите му дрехи, вече се беше завил с одеялата. След малко като че ли беше дълбоко заспал.
Едва тогава, когато гостът беше легнал безпомощен, напълно в неговата власт, Морз започна да си дава сметка за странното преживяване. Властното влияние на този човек бе така пълно, че Морз, макар и самостоятелен по природа и самоуверен, не беше си позволил да го запита с какво право се държи така, нито да се противопостави на грубостта му. Беше приел нехайното или преднамерено замълчаване на госта относно подробностите на произшествието като нещо естествено и дори на ум не му беше дошло да го пита за това. Той не се съмняваше, че то бе обикновена случка в този голям свят, толкова далечен от собствените му преживелици, и не помисли повече за нея. Появяването на самия човек бе нещо по-голямо за него, отколкото довелите го причини. Той още не съзнаваше съвсем пълното очарование, което този тайнствен непознат бе упражнил над него, но изпитваше плахо удоволствие дори от повърхностния интерес, проявен от него към личните му работи и още усещаше на ръката си топлата тръпка от лекото му, но изразително ръкостискане, сякаш на някоя жена. У някои самотни, са мовглъбени натури съществува едно просто, подсъзнателно чувство на дружба, което е почти еднакво с любовта от пръв поглед. Дори и безочливостта и дързостта на този непознат действуваха на Морз така, както биха могли да го трогнат и пленят кокетството или деспотичността на някоя селска девственица. И този саможив и стеснителен заселник от покрайнините цялата нощ не го хвана сън и той обикаля смутено и плахо фургона, където бе намерил подслон неговият гост; сякаш беше самият Коридон, бдящ над сгряната от луната постеля на някоя задрямала Амарилис.3
3
Амарилис и Коридон — обичайните имена на пастирка и пастир в старите латински пасторали (у Вергилий и др.). Б. пр.