За всички тези проблеми и промени някак си дори не забелязах други промени. Тези, които започнаха да се случват с тялото ми. Докато Едан веднъж не ме попита колко дълго ще мълча за позицията си.
Отначало дори не разбрах за каква ситуация говорим, което много изненада моя любим демон. Аедан дори беше смаян И тогава под ироничния му поглед, почервеняла като мак, постепенно осъзнах, че откакто се запознахме с него, женските болежки никога не са идвали при мен.
Толкова мечтаех да стана майка, но дори не забелязах кога под сърцето ми се роди нов живот.
Ето го магьосникът на живота ... Вероятно най-глупавият в Аранход. И най-щастливият, това е сигурно.
Преди две седмици родих първото ни дете с Едан. Роалд, малко намръщено копие на баща си, веднага щом се роди, огласи целия дворец с настоятелния си вик. И когато акушерката, жрицата на светлината Евджа, силна и опитна магьосница на живота, отдавна станала моя наставница, взе бебето от трогнатия и щастлив Аедан и ми помогна да сложа сина си на гърдите си, моят любим отново ме помолимен,да стана негова жена.
-Да, ще го направя“, отговорих му уверено, плачейки от щастие.
И сега Аедан и аз стоим, хванати за ръце, до статуите на Най-светлата и Мао. Всички наши роднини и всички приятели на нашето семейство, които са се събрали, за да споделят този момент с нас.
Най-близки са Тори и Адлар, които идват от Аделхей въпреки късната й бременност.
До мен са отдавна женените Бран и Хефи, която през последните няколко месеца се превърна в мой незаменим помощник във всичко.
Пристигна и Мартан с годеницата си. Дори Ингалф и Ивър, които все още не са спечелили най-добрата от себе си, защото тя отново избяга от тях. Заради лошото ухажване на князът, както уверява синът му.
Дойде дори Кахин, с която Аедан, разбира се, не се помири, но й позволиха да остане в двореца.
Думите на древна ритуална клетва, която ще ни обедини завинаги, се откъсват от устните ми като крилати птици. Аедан взима ритуален кинжал. Порязва си ръката.
Сърцето ми се стяга в гърдите. Но вече не от страх.
Погледите ни се срещат.
И му подавам ръка. Уверено и без ни най-малко съмнение.
Доверяваща се на него обичащият ме с цялото си сърце.
Край