-Кралят не демоните, за да бъдем точни“, въздъхва Тори. - Вчера от него пристигнаха посланици с официално предложение.
Чух нещо подобно за посланици, но тъй като аз самият седях под ключ по това време, докато се решаваше съдбата на едно невинно момче. То се беше осмелило да се приближи и да пипне кралската собственост в моето лице. Но тази новина ме остави дълбоко безразлична.
— А ти… съгласна ли си? - Знам, че почти не я питаха, но в интонациите на приятелката ми няма особен протест.
-Той е красив“, чувам тих отговор. - Така казват и аз видях портрета. Освен това... кралството на Раграст е достатъчно далеч, за да не видя никога повече баща си.
— Но той е… демон. Разказват такива ужасии за тях - ужасно ме е страх за нея Страшно е, че и тя ще трябва да преживее същото като мен.
- Никой не говори за баща ми, но той може би е по-страшен и от другият крал.. А ако е точно обратното? -Тори се засмя горчиво, намирайки ръката ми в тъмното. Проправих си път през тайни проходи до крилото, определено за посланиците. Реших да ги подслушам и да видя какви са. И знаеш ли, не ми изглеждаха чак такива зверове. Един от тях, най-младият, се опита да досажда на прислужницата. Тя се уплаши, отказа, избухна в сълзи. Е, помислих си че ще възникнат проблеми за момичето. А той го пусна, представяш ли си?
Не. Не представям. Може би просто са толкова учтиви, защото трябва да ни замажат очите? По-вероятно. Но да съсипя надеждите на Тори вероятно е твърде жестоко. Все пак, в края на краищата, тя няма да има избор, ако този съюз е от полза за съпруга ми. И определено е така. Странно е само, че самите демони са го предложили.
-И така, какво става с обвързването? напомням й.
-Не може да бъде унищожено“, Тори смазва крехките кълнове на надеждата ми незабавно, но само за да посее нови. Но може да се предаде на някой друг. Ритуалът е сложен, но изпълним.
По интонациите й усещам, че не всичко е толкова просто. Надали може да е успешен там, където е намесена кръвна магия.
- Каква е уловката?
Тори не отговаря веднага на въпроса ми, затова съм само убедена, че съм права.
-Подводните камъни са два“, казва тя накрая. - Първият е, че човек трябва доброволно да се съгласи на този ритуал.
- А вторият?
„Вторият е,че...развалянето на свързването ще убие този,който го е направил.
-Ако мъжът ми не я убие пръв“, горчивина се надига в гърлото ми, зли сълзи започват да ме задушават. Отчаяна съм. Не, Тори. не мога да го направя Не с цената на нечий друг живот. Днес заради мен вече беше екзекутирано едно невинно момче.
Ние мълчим, всеки си мисли за себе си. Чувствам, че тя не е съгласна с моята категоричност.
-Слушай, Мина. Въпросът с брака ми е почти решен. Скоро баща ми ще обяви годежа ни - тя стиска дланите ми, приближава се. Вероятно се опитва да види лицето ми в пълният мрак. „Годежът е почти толкова важен за демоните, колкото и брачната церемония. Според техните традиции булката трябва да прекара време между този годеж и сватбата в къщата на младоженеца, подготвяйки се и приемайки начинът на живот на бъдещия си съпруг.
„Искрено ти пожелавам той да се окаже... добър“, казвам аз, без изобщо да разбирам какво цели Тори.
„Да, да, и аз се надявам, но не говоря сега за това“, прекъсва ме доведената ми дъщеря нетърпеливо. - Пак според техните традиции булката се предава от семейството си на младоженеца по средата между двете къщи. Е, или на границата на земите. Разбираш ли какво означава това?
Не и се чувствам напълно глупаво. Може би съпругът ми вече е скапал целият ми мозък? Или студът и болката действаха по този начин. Но досега изобщо не ми е възможно да хвана нишката на разсъжденията на приятелката си.
-Това означава, че баща ми ще ме закара до границата. Оставя те тук в двореца. Това е твоят шанс Мина!
Откъде знаеш, че няма да ме вземе със себе си? – уточнявам, без да крия скептицизмът си. Крал Танрагос не обича да оставя младата си съпруга сама, предпочитайки да я води със себе си, така че неговата „любов“ да е по-удобна за показване.
- Ще изисквам да не идваш. Ще кажа, че не искам да те виждам. Можем дори да се скараме заради някакви глупости- но не, по-добре е да не го правим. Да спи зло под камък... -Тори веднага се отказва от последната си идея. „Този проблем е разрешим, Мина. Основното нещо е да намериш жена, която ще се съгласи да заеме твоето място.