Глава 2
Изминавам целия път до покоите си мълчаливо, свеждайки очи към пода. Днес моето смирение и послушание са съвършени. Щеше да е перфектно, ако не беше демонът с неговото непредвидено внимание. Тези погледи ще се превърнат в болка за мен. Но... може би дори по-добре. Лично това не е моя вина и съпругът може да се ограничи само до напляскване.
Ще бъде по-лошо, ако иска повече. Тогава ще намери за какво да ме осъди. Негово Величество Танрагос има много изтънчен ум в това отношение, провокира и забелязва и най-малкото недоглеждане. Да ме накаже. Но наистина се надявам,че днес успях да задоволя вътрешното чудовище на съпругът си. В противен случай се страхувам, че може да нямам достатъчно сили да осъществя плана на Тори. И няма да имам друг шанс да избягам от това доживотно мъчение.
Пред вратата на покоите ми има пазачи. Отварят ми и накрая се скривам от внимателните погледи. Не за дълго. Всеки момент личните ми прислужници ще дотичат, за да ми помогнат да сваля тази гадна рокля и златна яка. И после да ме подготвят за посещението на краля.
Без да спирам и минавам малко дворче и след това всекидневна, отивам в спалнята, сваляйки оковите от ръцете си. Мразя ги.
Сега трябва да действам възможно най-бързо. Само за сега.
Веднъж в измамната самота на спалнята, тичам до голямият храст от ела, стоящ до прозореца, който преди няколко дни цъфна с големи ярко алени цветни пъпки. Трябваше вече да са се отворили. Но аз не позволих, помолих го с магията си да изчакаме.
Внимателно докоснах с устните си незабележима пъпка. Не най-голямата и не най-малката. Скрити зад листата
-Дай ми това, което криеш за мен, скъпа“, прошепвам тихо на древен Елран, езика на една от древните раси, чиято кръв тече във вените ми.
Магията пулсира на върха на пръстите ми, но я задържам, оставяйки съвсем мъничко да попие в кадифените листенца. За да не се почувства от никой. Въпреки че затова избрах firra за скривалище. Малко хора знаят това - само Elrs и техните потомци могат да усещат растенията толкова фино - но firra поглъща магия в малки количества. И това елиминирва магиите за търсене. За малко. Но ми стига.
И цветята се отварят, разпространявайки опияняващ аромат във въздуха. Но нямам време да се възхищавам, трябва ми само едно цвете. Тази, в която сутринта скрих малка като оризово зърно капсула със сънотворно. Чувам стъпки в хола, навеждам се и вземам с език прозрачната капка, съдържаща отварата, и веднага заравям нос в цветето, вдишвайки аромата му за показност.
-Господарке, позволете ми да ви помогна“, чува се гласът на Морита. Тази жена вярно служи на моя съпруг, играейки ролята на моя прислужница. Играе лошо. Прилича повече на надзирател. -Защо не повикахте слугите?
Защо са ми? - Изкривявам устни в подобие на усмивка, скривайки капсулата зад зъбите си с език. — Все пак щеше да дойдеш, независимо какво искам или не.
Галя едно след друго цъфналите цветя, изобразявайки просто възхищение. И без да обръщам внимание на недоволно стиснатите устни на влечугото, застанало до мен. О-о-о, тя с радост би докладвала и най-малката ми грешка. И друг ден щях да внимавам да не провокирам тази кучка, но днес тя няма да има възможност да ми навреди. А утре така или иначе няма да ми пука.
-Помогни ми да сваля бижутата си и нареди да напълнят ваната. Негово Величество изяви желание да ме посети веднага след празника,- заповядвам с подобаващия трепет в гласа. Със сигурност не е тайна за прислугата до каква степен се страхувам от посещенията на съпруга си. Както и състоянието, в което понякога се намирам след подобни посещения. Не можем да го караме да чака.
Морита навежда глава и скоро цялото действие се развива в покоите ми. Прислужниците, които се появиха в няколкото ръце,които ме събличат, свалят бижутата ми, криейки ги в многобройни ковчежета, и разпускат сложната ми прическа. И след това... самостоятелна баня, където тялото ми се мие дълго и старателно, натрива се с масла, омесва се, пак се измива, за да се втрият най-деликатните уханни кремове. Косата, изсушена и сресана до искри, се сплита на дълга плитка, така че да се увие добре около юмрука. Те правят всичко, за да е приятно на краля да тормози своята кралица.
Все едно съм в транс. Страх ме е да си помисля какво трябва да направя. С Тори обмислихме всичко до най-малкия детайл през последните дни. Опитахме се да предоставим всички възможни опции. Но какво ще стане, ако нещо не е взето под внимание? Тогава ще ми е по-лесно да умра. Света богиньо, моля, помогни ми.
Когато мен, облечена в копринено полупрозрачно наметало, ме въвеждат в спалнята, съпругът ми вече чака, излегнат на огромното легло с чаша. Пиян и потенГнусен!