Фрида кимна с глава. Вече не се сърдеше на Кари.
— Вижте — започна тя. — Алън преживя голяма душевна травма. Може би за известно време не иска да живее предишния си живот, затова е избягал от него, но това не означава, че си е отишъл завинаги. Много е важно да поддържате връзка с него, да държите вратите на дома си отворени.
— И как точно да го направя?
— Той не иска ли да говори с вас?
— Него го няма. Изчезна.
На Фрида изведнъж й стана студено, въпреки че радиаторът до нея грееше силно. Тя попита бавно и внимателно:
— Значи ли това, че дори не знаете къде е Алън?
— Нямам никаква представа.
— Не остави ли някакъв адрес, преди да тръгне?
— Не, взе само малко дрехи и чантата с инструменти, която онзи психопат, брат му, остави, преди да се самоубие. А, да — изтеглил е и почти всичките пари от банковата си сметка. Проверих банковите му извлечения. Опитах се да го открия, но той очевидно не желае да бъде открит.
— Разбирам — каза Фрида.
— Затова написах оплакване срещу вас. Защото разбихте живота ми. Да, спасихте онова малко момче, както и съпругата на Дийн, която очевидно не искаше да бъде спасена, но аз загубих моя Алън.
Кари се изправи и закопча якето си; по повърхността на недокоснатото й кафе започваше да се образува тънка коричка. Фрида я проследи с поглед, докато си тръгваше, но известно време остана неподвижна. Седеше с ръце на масата и с безизразно лице.
6
Когато си тръгна от Института, Фрида беше потънала в мислите си и не виждаше нищо наоколо. Усещайки ръка върху рамото си, тя помисли, че се е блъснала в някого.
— Извинете — започна тя, но в следващия миг подскочи от изненада. — Какво, по дяволите, правиш тук?
Карлсън се засмя и при вида на сърдитото й лице мрачното му настроение започна да се изпарява.
— И аз се радвам да те видя след всичките тези месеци. Надявах се да те срещна тук.
— Моментът не е подходящ — каза Фрида троснато.
— Предполагам — отвърна Карлсън. — Видях Кари Декър да излиза няколко минути преди теб.
— Защо си тук?
— Очарователен въпрос. След всичко, през което преминахме!
— Карлсън! — В гласа й прозвучаха заплашителни нотки. Той така и не беше успял да я накара да му говори на малко име.
— Доста трудно те открих. Защо джиесемът ти е винаги изключен?
— Включвам го един-два пъти седмично.
— Е, поне най-после се престраши да си купиш. Разговарях с приятелката ти Паз в клиниката. Тя ми каза какво става. Защо не ми се обади? — Той се огледа наоколо. — Има ли къде да седнем да изпием по едно кафе?
— Вече бяхме с Кари в кафенето на Института. Знаеш ли, че Алън я е изоставил?
— Не, не поддържам връзка с тях.
— И когато казвам „изоставил“, имам предвид, че е напуснал дома си. Просто е изчезнал. Не мислиш ли, че това е доста необичайно за него? Той изцяло разчиташе на нея и много я обичаше.
— Той беше под голямо напрежение. Понякога хората имат нужда да избягат от всекидневието. — Слабото му лице леко потрепна. Фрида забеляза неволното потрепване, а също и новите бръчки, сребърните нишки в тъмната му коса и малкото петънце от поникнала брада, което беше пропуснал да избръсне сутринта.
Тя поклати глава.
— Имам усещането, че там нещо не е наред. Нещо се е случило.
— Не отговори на въпроса ми — каза Карлсън.
— На кой по-точно?
— Попитах те защо не ми се обади за изслушването. Щях да те подкрепя. Благодарение на теб намерихме едно отвлечено дете. По-точно две отвлечени деца. И след всичко това да те изправят пред етична комисия е просто нелепо.
Фрида го погледна с онова остро изражение, което винаги го караше да бъде нащрек.
— Не смятам, че е нелепо. Аз съм длъжна да отговарям за постъпките си, а Алън е в правото си да подаде оплакване срещу мен.
— Щях да те защитя — каза Карлсън. — Същото би направил и комисар Крофорд. Можех да отнеса въпроса и до министъра на вътрешните работи.
— Проблемът е в друго: дали съм изменила на професионалния си дълг към моя пациент.
— Нищо такова не си направила.
— В случая с Алън този мой дълг имаше различни аспекти и аз се опитах да намеря баланс между тях. Именно това бих искала да обясня на Алън, но очевидно засега няма как да стане.