Когато се прибра вкъщи, беше пет и половина. Свали дрехите си. По тях още се усещаше уханието му. Стоя под душа двайсет минути. Докато струята обливаше тялото й, тя се опита да не мисли за нищо, но не успя. Реши да се обади на Карлсън, но беше още много рано. След като приключи с банята, слезе долу и се настани във фотьойла си, уморена, но будна, а клепачите й пареха. Чу как навън пееха птички. Въпреки все още мрачното и студено време, пролетта настъпваше. Малко след седем тя стана и си направи кафе и препечена филийка. В осем и една позвъни на Карлсън.
— О, това си ти — каза той.
— Как разбра?
След кратка пауза Карлсън отвърна:
— Нали знаеш как работят мобилните телефони? Името ти се изписва, когато ми звъниш.
— Вероятно не изгаряш от желание да говориш с мен.
— Напротив, винаги ми е приятно да говоря с теб.
— Знам, че те разочаровах при разпита на Франк Уайът.
— Всички имаме неуспешни дни.
— Денят не беше неуспешен — възрази тя.
— Ти не го накара да си признае.
— Точно така — каза Фрида. — Ще му повдигнете ли обвинение?
— Още не сме готови. Трябват ни солидни доказателства. Днес ще ходя до жилището на Мишел Дойс. Предстои да опаковаме някои от предметите в него.
— В колко часа?
— Сутринта имам няколко срещи, така че ще го направим по някое време следобед.
— Може ли и аз да дойда? Искам да видя жилището й.
— Но нали вече го видя?
— Видях го отвън, когато оглеждахме алеята, но не съм влизала вътре.
— Добре — съгласи се Карлсън. — Можеш да се присъединиш към нас.
— Може ли да го видя, преди да започнете да опаковате нещата?
— Ще те чакам там в десет и половина.
Телефонът й иззвъня веднага щом приключи разговора.
— Ти избяга.
— Не съм избягала. Трябваше да си тръгна. Имах нужда да премисля някои неща.
— За това, че си допуснала грешка ли?
— Не, не за това.
— Значи, ще те видя отново.
— Да, ще ме видиш отново.
Фрида не отиде направо в къщата. Тя взе метрото, а после се качи на влак на компанията „Докландс Лайт Рейлуей“49, с който прекоси Кучешкия остров и през тунела под реката стигна до „Къти Сарк“. Слезе и тръгна на запад и не след дълго се озова пред дома на семейство Уайът. Вътре светеше. Тя се обърна с лице към Темза. Приливът беше в най-високата си точка и водата се плискаше в бетонната стена на Крайбрежната алея. По реката се зададе туристическо корабче. Две деца й махнаха от палубата. Фрида продължи да върви покрай брега, мина край други жилищни сгради, после край оградата на един яхтклуб и входа към малък пристан с будка, в която седеше мъж с униформа. Какво ли пазеше, помисли си тя. Той я изгледа подозрително. Излезе и се приближи до нея.
— С нещо да ви помогна? — попита той.
— Винаги ли сте тук? — поинтересува се Фрида.
— Защо питате?
— Просто съм любопитна.
— Аз не — отвърна мъжът. — Но винаги има някой, ако това ви интересува.
— Благодаря — каза Фрида и продължи в западна посока, край оградата на някакво начално училище и заграждения, зад които се виждаше полуразрушен склад. Накрая стигна до „Хауард стрийт“ и се озова пред къщата, откъдето беше започнало всичко.
— Да — каза тя на себе си. — Да.
Фрида започна да разглежда дневната на Мишел Дойс и забеляза, че Карлсън я гледа и й се усмихва.
— Какво има? — попита тя.
— Това е като морето — каза той. — Хората могат да ти го опишат, но ти трябва да отидеш и да го видиш със собствените си очи. Колекцията си я бива, нали?
Фрида беше зашеметена от вида на стаята, в която цареше едновременно маниакален ред и ужасяващо безредие. Имаше обувки, камъни, пера и кости от птици, вестници, бутилки, обвивки от станиол, сгънати на квадратчета, стъклени буркани, фасове, изсушени листа, изсушени цветя, метални стружки. Имаше още и мъниста, дрехи и различни по вид керамични и стъклени чаши. Откъде да започне?
— Ще ми се да видя как Джасмин Шрийв излъчва едно от своите предавания именно оттук — каза Карлсън.
— И защо?
— Нали в онова прословуто риалити психиатърът съди за теб по вида на жилището ти. От това, което ще види тук, определено би се стреснал. — Тонът му се промени. — Извинявай. Знам, че не е смешно.
49
Компанията използва автоматични мотриси, има наземни и подземни гари и обслужва територията на Голям Лондон. — Бел.прев.