— Не — възрази Фрида. — Това означава, че не можете да повдигнете обвинение на Франк Уайът.
— Джоана — започна Фрида, — къде другаде обичаше да ходи Дийн? Освен в Маргейт?
— Написала съм го в книгата. Може ли още една бира?
— Разбира се. Сега ще ти донеса. Прочетох книгата ти.
— Хареса ли ви?
— Намирам я за изключително интересна.
— За риба. Обичаше да ходи за риба. На най-различни места — канали, водоеми, реки. Можеше да седи по цял ден с въдицата и с кутията с червеи. Направо ме влудяваше.
— Къде са сега въдиците му?
— Продадох ги чрез eBay. Не споменах на кого са принадлежали.
— Някое друго предпочитано от него място, може би някой град?
— Не сме пътували много. Казваше, че като дете двамата с майка си често са почивали на остров Канви51.
— Добре.
— Защо се интересувате?
— Опитвам се да си изясня някои неща — отговори неопределено Фрида.
Джоана кимна, сякаш удовлетворена от отговора. Фрида й донесе друга бира, наблюдавайки я, докато я пиеше с полепнала по горната устна пяна.
— Учудвам се на дързостта ви — каза Джоана, след като изпи бирата. — След всичко, което се случи.
— Не очакваше, че ще се срещнем отново?
— Не. Отворих нова глава в живота си, както казва моят издател. Вие останахте в предишната глава.
45
Посред нощ гласовете отново се появиха. Отначало приличаха на мърморене, което Бет едва успяваше да различи сред плискането на водата в корпуса на лодката, шумоленето на дърветата край брега и потрепването на дъждовните капки по палубата. Тя знаеше, че гласовете са дошли за нея и се опита да се скрие от техния гняв и да ги заглуши, като притисна здраво възглавницата върху главата и ушите си, но гласовете ставаха все по-ясни, после се сляха в един глас — рязък и груб, който идваше от мрака и звучеше навсякъде около нея.
Беше гневен, сърдеше й се. Задаваше й въпроси, на които тя не можеше да отговори. Обвиняваше я. Знаеше тайните и страховете й.
— Ти го предаде.
— Не. Не съм го предала.
— Той замина и ти го забрави.
— Не. Не съм го забравила.
Гласът й каза ужасни неща: че нищо не е направила, че тя самата е едно нищо, че е непотребна. Тя му разказа за снимките и за записките, но гласът продължаваше с гневните си обвинения.
— Винаги се повтаря едно и също. Аз ти говоря, а ти не ме слушаш.
— Слушам те. Слушам те внимателно.
— Ти си едно нищо. Не правиш нищо.
Бет започна да плаче и да мята главата си от едната на другата страна, да я удря в дървения покрив над койката, само и само да накара гласа да млъкне. Когато в каютата започна да се процежда светлина, гласът постепенно изчезна и я остави изпълнена с болка и с плувнало в сълзи лице.
Тя стана и започна да прелиства записките на Едуард, докато намери страниците, които търсеше. Тя не беше нищо. Тя не беше непотребна. Взря се внимателно в думите, стараейки се да ги запамети, повтаряйки ги многократно, все едно учеше стихотворение. След това порови в чекмеджето с приборите за хранене, докато намери, каквото търсеше. Ножът и точиларският камък. Един спомен от детските й години изникна в паметта й — как баща й казваше на майка й в кухнята: „Жените не умеят да вършат това“. След което тя чуваше онзи особен звук — как острието на ножа стърже по повърхността на сивия камък, при което от време на време се получава искра. „Ето, така се точи нож. Ето, така се точи нож.“
Фрида си пое дълбоко дъх, преди да набере номера.
— Фрида! — каза Хари.
— Звучиш ми сърдито.
— Можеш да разбереш само от една дума?
— Но си сърдит.
— И защо ли?
— Къде си в момента?
— Къде ли? Близо до Риджънтс Парк с един клиент.
— Можеш ли да се освободиш?
— Кога?
— Сега. За един бърз обяд. Имам на разположение един час.
— Колко мило, че можеш да ме вместиш в програмата си!
— Бих искала да обядваме заедно, ако имаш време.
— Не знам — поколеба се той. — Е, добре. Къде?
— Има едно бистро съвсем близо до теб — „Бийч Стрийт“ №9. То е съвсем близо и до дома ми. Мога да дойда там след десет минути.
— Аз ще взема такси. Но имай предвид, че не обичам да ме правят на глупак.
— Напълно те разбирам.
— Както виждам, пак си облякла тъмни дрехи.
Фрида погледна дрехите, които носеше — изцяло в черен и тъмносин цвят, и се усмихна:
— Очевидно е така.
— Хареса ми роклята, с която беше облечена снощи.
51
Малък остров в графство Есекс, намиращ се близо до мястото, където р. Темза се влива в Северно море. — Бел.прев.