Тя погледна към Карлсън и той кимна.
— Когато сте разбрали колко пари притежава — продължи Карлсън — и как се е сдобил с тях, ви е хрумнала проста идея. Най-подходящият човек, чиито пари можеш да откраднеш, е някой, който преди това е откраднал същите тези пари и затова никога не би се оплакал в полицията. Интересно защо ви е разказал за парите — може би за да ви респектира? И така, двамата с брат ви сте решили да се възползвате от ситуацията. Хари е финансов експерт и знае всичко за банковите трансфери и откриването на фалшиви банкови сметки. Да надхитриш хитреца.
— Не е само това — каза Фрида.
— Какво имаш предвид?
— Не е било просто да откраднеш откраднати пари. Било е още по-вълнуващо. Кога разбрахте, че използва фалшива самоличност? И за това ли ви се похвали? Или Хари се е натъкнал на този факт, когато е проверявал финансовите му дела? — Теса я погледна втренчено, без да проговори. — Защото така нещата се нареждат идеално — продължи Фрида. — Не само откраднати пари, за които никой няма да съобщи в полицията, но и откраднати от несъществуващо лице: отдавна починал човек, заличен от всички регистри.
— Не бях аз… — започна Теса, но млъкна.
— Идеята на Хари ли беше? — попита Фрида. — Всъщност това няма значение. Но знаете ли, опитвам се да не мисля за последните мигове от живота на Робърт Пуул. Вероятно сте си представяли, че ще бъде достатъчно само да го заплашите — както в миналото, когато са изтръгвали признания само като покажат на нещастника инструментите за мъчения. — Изведнъж Фрида се почувства така, все едно бе насаме с Теса и гласът й стана тих. — С какво си послужи? С клещи? С лозарска ножица? Но той не ти повярва, нали? Не е можел да си представи, че ти, Теса Уелс, наистина ще го направиш. Но ти си му запушила устата с парцал и си го направила. Трудно е да отрежеш пръст — костта, сухожилието и хрущяла, но ти или Хари сте го отрязали и той ви е казал това, което сте искали да узнаете, за да се доберете до парите му. После сте го удушили. Но след отрязването на пръста това не е било особено трудно. Всичко това обаче не е било импровизация, нито е било план „Б“. Знаели сте, че Пуул е откраднал колието на Ашлинг. Предварително сте обмислили къде да изхвърлите трупа, за да насочите подозренията към Франк Уайът.
— Извинете — обади се адвокатът. — Някъде в тази интерпретация имаше ли въпрос?
— Тя цялата е един въпрос — отвърна Карлсън. — Теса Уелс ще си признае ли?
Адвокатът погледна към Теса, която поклати отрицателно глава.
— Апартаментът на Робърт Пуул беше интересно място за оглед — продължи Фрида. — Нямам предвид вашата картина, която беше окачена в кухнята на Джанет Ферис. Това ни е известно. Имам предвид, че не сте проявили достатъчно съобразителност относно веществените доказателства в апартамента му.
— Какви веществени доказателства? — обърна глава към нея Карлсън. — Такива не бяха открити.
— Точно така — отвърна Фрида. — Двамата са оставили налице всичко, свързано с жертвите на неговите измами, но абсолютно нищо, което да напомня за Теса. От бележника на Пуул са откъснати страници, но са оставени тези с имената на потърпевшите, което предполага, че страниците са били откъснати от някой друг.
— Това са само ваши предположения, а веществените доказателства са нещо различно — възрази адвокатът на Теса.
— Вие сте убили Робърт Пуул — каза Карлсън. — Вие сте убили Джанет Ферис.
— Заключението на съдебния лекар е „самоубийство“.
— Вие сте убили Джанет Ферис — повтори Карлсън. — Освен това се опитахте да убиете Мишел Дойс, защото сте смятали, че знае нещо.
В погледа на Теса се появиха леки пламъчета.
— Но тя не знаеше нищо. — Фрида отново се наведе напред. — Мишел Дойс не беше заплаха за вас. Тя нямаше какво да ми каже. Аз съзнателно провокирах у двама ви с Хари тази мисъл — нека Бог ми прости.
— Достатъчно засега — изправи се адвокатът на Теса.
— Щяхте да я убиете — ей така, за всеки случай — продължи тихо Фрида. — Вие и брат ви. Какво е усещането?