— Ние двамата ли?
— Да.
— Защо?
— Не защото представлява интерес от медицинска гледна точка, а защото е страдащ и нещастен човек и отговорността за нея е наша.
— Така ли?
— Да. Точно така. — Фрида кимна към него. — Вие сте й подарили плюшеното мече, нали?
— Не знам за какво говорите.
— Едно такова розово, с пришито към гърдите алено сърце.
— В болничното магазинче нямаше кой знае какъв избор.
— Не се безпокойте — няма да кажа на никого. Всъщност загадката около появата му ме разтревожи — каза Фрида. — Но беше мил жест. И донякъде й помогна.
Докато слизаше надолу по стълбите, тя чу звук от неумело изпълнение на творба на Шопен.
48
— Чете ли днешните новини? — попита Ивет колегата си Мънстър. — Парите за полицията се съкращават с двайсет и пет процента. Как, по дяволите, ще се справим с това? След шест месеца вероятно вече ще работя в „Макдоналдс“ — ако имам късмет.
— Правят го с цел повишаване на ефективността — каза Мънстър. — Искат да ограничат бюрокрацията. Служителите от предните редици няма да пострадат.
— Това са пълни глупости — възмути се Ивет. — Аз също съм част от бюрокрацията: седя тук и подготвям доклад, предназначен за Кралската прокуратура. Как ще съкратят този вид дейност? Нали затова беше тук онзи идиот Джейк Нютън. Оглеждаше се кой трябва да бъде уволнен. Впрочем той къде е?
— Предполагам, че също като нас и той пише доклада си. Като стана дума за това, в доклада трябва да опишем версията за онези картини.
— По дяволите! — избухна Ивет. — Надявах се някой друг да се заеме с това. Все едно държиш в ръцете си стар пуловер. Виждаш, че по него има издърпани влакна, справяш се с тях, но после забелязваш, че нещо не е наред с ръкава. Ето, това не мога да разбера: убиваш човек, обесеното му тяло виси пред теб, а ти започваш да пренареждаш картини и да местиш мебели. Това да не е някаква откачена хипотеза на Фрида Клайн? Не са ли могли да разместят само две от картините? Да покрият празния отпечатък с голямата картина и да преместят шкафа. После на мястото на най-малката картина да сложат тази, която са донесли. Нямаше ли да е по-лесно?
— Очевидно за това има причина. Не ми е известно каква.
Карлсън влезе в стаята, следван от Фрида.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Тъкмо си говорехме за картините и че трябва да опишем версията за тях в доклада — каза Ивет. — Но на нас тя не ни е съвсем ясна.
— Фрида? — обърна се към нея Карлсън и зачака.
Фрида се замисли за момент. Ивет забеляза, че изглежда уморена, с тъмни сенки под очите.
— Добре — започна тя. — Шест картини с различна големина. Пуул е откачил третата най-малка по размер, бутнал я е под леглото си и на нейно място е закачил картината, която е взел от Теса Уелс — същата, която е дал на Джанет Ферис и която тя после съвестно е върнала в апартамента му. — Фрида въздъхна. — Горката жена. Понякога си мисля, че в стремежа си да постъпят правилно, хората могат да пострадат. Както и да е, нека си представим ситуацията. Теса и Хари Уелс убиват Джанет Ферис. Картината, която са донесли, е много малка и не пасва добре на мястото, за което са я предвидили, но пък запълва чудесно мястото, където е окачена втората най-малка по размер картина. Втората най-малка картина приляга добре на мястото, където е била сложена картината с най-малки размери. Остава обаче едно празно място, което те закриват с втората по големина картина. За да закрият най-малкото празно място, е трябвало да разместят всяка една от картините. Накрая им остава място с големи празни очертания, което те закриват, като преместват шкафа, и една малка картина, която те прибират заедно с тази на Теса.
— Не е ли имало по-лесен начин?
— Зависи от гледната точка — отвърна Фрида. — Не бива да забравяме, че са били в състояние на силен стрес. Пред тях е висяло тялото на жертвата им. Трябвало е да импровизират. Решавали са проблемите един по един и мисля, че добре са се справили. Имало е и друга причина. Размествайки всички картини, те са направили така, че да не се разбере коя от тях е важната.
— Мисля, че всичко това трябва да бъде изложено в писмен вид — отбеляза Мънстър.
— Има и алтернативна версия — обади се Ивет. — А тя е, че Пуул просто е искал да пренареди картините си.
— И аз си помислих същото — каза Карлсън. — Ето защо тази сутрин отидохме до жилището на Теса Уелс. Там намерихме истинската картина — онази с нарисуван бор на фона на ярка луна. В момента я изследват в лабораторията. По неофициални данни са намерили няколко групи от отпечатъци по рамката.