Выбрать главу

— Значи щяха да се измъкнат, ако не бяха допуснали тази грешка с картините? — попита Мънстър.

— Едва ли. Имаше доста дребни неща, които бяха против всякаква логика, но отначало си оставаха загадка — каза Фрида. — Пуул беше открил слабото място на всеки от хората, с които се беше запознал и беше успял да влезе под кожата им. Но ето че Теса е успяла да влезе под кожата на Пуул. Това е интересен факт. Нетърпението на Теса и Хари Уелс да се сближат с мен ми се струваше малко странно. Може да прозвучи налудничаво, но имах усещането, че искат да станат част от разследването.

— Изобщо не звучи налудничаво — каза Карлсън. — Това е познат феномен в полицейската практика, който е включен в обучението на кадрите. Не е необичайно за поведението на престъпниците да се интересуват от следствието, да се навъртат около разследващите, дори да се опитват да се включат в самото разследване. Така те искат да контролират нещата. Поне това пише в учебниците.

— Теса и Хари Уелс обичат да владеят положението — каза Фрида. — Това винаги ми е било забавно, но намирането на колието на Ашлинг Уайът беше върхът.

— Това насочи подозренията към семейство Уайът — обади се Мънстър.

— Напротив, това изобщо не насочи подозренията към тях. Знам, че престъпниците оставят разни предмети на местопрестъплението, но не и скъпо колие. Пуул очевидно го е откраднал, което е напълно в негов стил, и го е показал на Теса. Дори може да й го е подарил.

— А защо накрая се е оказало в жилището на Мишел Дойс? — попита Мънстър.

— Изминах пеша пътя от дома на семейство Уайът покрай брега на реката до хостела, където е живяла Мишел Дойс. Предполагам, че Теса и Хари Уелс са проследили същия маршрут с колата си. Искали са да изхвърлят трупа на Пуул възможно най-близо до къщата на семейство Уайът, а „Хауард стрийт“ е била най-близо и най-подходяща, защото можеш да спреш колата си и да оставиш нечий труп на една задънена алея, без никой да те види. Освен това са сложили колието на Ашлинг в джоба му. Сметнали са, че полицаите са тъпи и могат да бъдат водени за носа.

— Как разбра, че Теса е имала любовна връзка с Пуул?

Фрида сви рамене.

— Това беше по-скоро предположение. Пуул е престанал да спи с Ашлинг Уайът долу-горе по същото време, когато се е запознал с Теса. Изглеждаше ми много вероятно. Когато Теса определи версията ми като „порнографска“, разбрах, че съм права. Но дори когато у мен се породиха съмнения относно Теса и Хари Уелс, бях наясно, че те нямат силата на доказателства. Дори когато в един разговор с мен Хари го нарече „Боб“. И каквото и да си мислите за мен, аз много добре знам, че не можеш да се основаваш единствено на интуицията си, когато обвиняваш някого в престъпление. Това го има само в Закона на Линч, когато тълпа от янки е екзекутирала някой чернокож нещастник, просто защото им е харесвало. Бях сигурна, че семейство Уайът са невинни, но си давах сметка, че освен Хари и Теса може би има и друг виновник за убийството. Защо не Бет Кърси, например? — Тя потърка лицето си. — Ето защо използвах Мишел Дойс като примамка, грях ми на душата.

— Била си сигурна, че ще се опитат да я убият, за да прикрият престъплението си? — попита Мънстър.

— Помислих си, че са склонни да го направят и че няма да им е особено трудно — отвърна Фрида. — След като си извършил едно-две убийства, нататък става по-лесно.

— И така, считаме случая за приключен — каза Карлсън. — Намерихме убийците на Робърт Пуул и на Джанет Ферис. Единственият човек, когото не открихме и никога няма да открием, е самият Робърт Пуул. Това дори не е било истинското му име. Нито пък се е казвал Едуард Грийн. За нас този човек ще си остане пълна загадка.

— Може би затова така лесно е успял да измами набелязаните си жертви — заключи Фрида. — Превъплъщавал се е в такъв, какъвто хората са очаквали да бъде; превръщал се е в огледало, в което всяка от жертвите му е виждала образа, който е искала да види. Той е бил синът, който Мери Ортън не е имала, любовникът, какъвто съпругът на Ашлинг Уайът е престанал да бъде, приятелят и изповедникът, от когото Джасмин Шрийв е имала нужда. Бил е всеки и никой — съвършеният измамник. Питам се кой е бил в собствените си представи, кого е виждал, когато се е оглеждал в огледалото. Дали изобщо е виждал нещо?

— Е, вече е време да тръгваме към кръчмата и да празнуваме.

— Има и още нещо — продължи Фрида. — Каква е била връзката му с Бет Кърси? Не преставам да мисля за това. Къде е тя? Жива ли е още? Пуул се е възползвал от слабостите на хората, от тъгата в душите им, от дребните им провали. Но уязвимостта на Бет Кърси е била от съвсем друго естество.