— За какво говорите? И ако действително сътрудничите на полицията, защо с вас няма полицай? Откъде намерихте адреса ми?
До нея се появи мъж с извадена над дънките синя памучна риза.
— Какво става тук, Ема?
— Тази жена твърди, че е лекар…
— Психотерапевт — уточни Фрида.
— Още по-зле. Казва, че е психотерапевт, и се интересува от Бет Кърси.
Мъжът се изненада, а после възкликна ядосано:
— Бет Кърси?! Вие познавате ли я?
— Не.
Мъжът вдигна лявата ръка на Ема Хигинс и я задържа.
— Виждате ли това? На какво ви прилича?
От лакътя до китката на д-р Хигинс, на дължина около четири инча, се спускаше бледа линия.
— Прилича на белег — каза Фрида.
— Нарича се „рана, получена при самозащита“ — уточни мъжът. — Знаете ли какво означава това?
— Да, знам — отвърна Фрида. Тя погледна д-р Хигинс. — Бет Кърси ли ви го причини?
— А вие как мислите? — обади се отново мъжът.
— Трябва ми вашето мнение — настоя Фрида. — Предполага се, че от доста време не се лекува. Какви са рисковете?
— Отговорът ми е „Без коментар“ — отговори д-р Хигинс. — Много добре знаете, че ако ви трябва достъп до медицинското й досие, ви е нужно съдебно разпореждане. А аз наистина ще подам оплакване срещу вас.
И без да каже и дума повече, тя затръшна вратата. Фрида застана до парапета и докато набираше номера на Карлсън, чу отвътре мъжът да говори на висок глас, а д-р Хигинс му отговаряше ядосано.
Гласът на Карлсън прозвуча уморено. Когато му каза за д-р Хигинс, очакваше, че той ще се разгневи, задето е действала на своя глава; очакваше и да се поинтересува какво е открила. Но Карлсън изобщо не реагира.
— Нима не разбираш? — попита Фрида настойчиво. — Тя е агресивна.
— Всичко е под контрол — каза Карлсън лаконично.
— Не те разбирам. Незабавно трябва да ускорите издирването й и да установите хората, които са в явна опасност.
— Казах, че всичко е под контрол. Освен това трябва да поговорим.
— Да дойда ли в полицейското управление? — предложи Фрида. — Утре цялата сутрин ще имам пациенти, но след това мога да дойда.
— Аз ще дойда при теб. В колко часа е първата ти консултация?
— В осем часа.
— В седем и петнайсет ще бъда пред вас.
— Карлсън, случило ли се е нещо?
— Ще се видим утре.
50
— Ще влезеш ли да пием кафе? — покани го Фрида.
— Не, благодаря — отказа Карлсън. — Нали обичаш да вървиш пеша? Нека да се поразходим.
Той тръгна на север, бръкнал дълбоко с ръце в джобовете на черното си палто. Лицето му, брулено от студения вятър, изглеждаше подпухнало. Когато стигнаха до „Юстън Роуд“, там вече се бяха образували безкрайни колони от чакащи коли и в двете посоки, чиито пътници от далечните преградил отиваха на работа.
— В такива случаи е по-добре човек да върви пеша — махна той с ръка към оживения трафик и сви вляво, крачейки толкова бързо, че Фрида трябваше да подтичва, за да върви редом с него.
Тя го сграбчи за ръката и го накара да спре.
— Карлсън, предполагам какво ще ми кажеш.
— Какво?
— Когато бях в управлението, видях Джейк Нютън. Той също ме видя и извърна главата си. Вероятно вече е предал доклада си.
Карлсън мълчеше и издишваше облачета пара.
— Този екстравагантно облечен педераст! — избухна той. — Не мога да повярвам, че този вечно ухилен тъпанар, тази „муха на стената“, беше винаги с нас и ние му позволихме да си пъха носа навсякъде.
— Значи той е против сключването на граждански договори — каза Фрида.
— О, напротив. Граждански договори ще се сключват, но не в нашия обсег на действие. Ще бъдат предназначени за всякакъв вид канцеларска дейност, бюрократични начинания, управленски инициативи. А на нас всичко това ще ни излезе през скапаните задници.
— Карлсън, престани с тези ругатни и се успокой — помоли го Фрида. — Предполагам, че вече не съм част от екипа.
— Да, Фрида, вече не си част от екипа.
— Аз никога не съм и била — в истинския смисъл на думата. Така и не подписахме договор.
— Това е заради предприетите мерки за финансови съкращения — отвърна Карлсън. — Но не очаквам да се реализират кой знае какви икономии. „Неефективни методи на разследване“ и „Организация на управление, несъобразена с целите на дейност“ са част от заключенията, които е направил. А знаеш ли кое е най-лошото? Че през цялото време се стараех да му направя добро впечатление. Чувствам се като хлапак, който се е опитал да се хареса на момиче, по което не си е падал особено, и то му се е присмяло. Но не си единствената освободена. Предстоят масови съкращения на служители.