Фрида отново хвана ръката му, този път по-нежно.
— Стига. Не се измъчвай.
— След всичко, което направи по случая и след като помогна да разкрием престъплението на Теса и Хари Уелс… Направо не мога да повярвам.
— Престани. Всичко е наред.
Карлсън пъхна още по-дълбоко ръцете си в джобовете. На лицето му се изписа смущение.
— И въпреки че понякога се отнасях към теб със сарказъм и ти крещях, предпочитах… хм… ти да си наоколо, отколкото някой като Мънстър.
— Аз също — промълви Фрида.
— Как се излиза от това място?
— Оттук — посочи Фрида и се обърна на изток. — Но каква е ситуацията около Бет Кърси?
— Нали ти казах. Всичко е под контрол. — Карлсън се усмихна леко. — Спомняш ли си Сали Лий, името в бележките на Пуул?
— Жената, която така и не открихме.
— Не е жена, а къща лодка по река Лий, близо до Енфийлд53 — обясни Карлсън.
— Как разбрахте?
— Вчера е имало инцидент. Собственикът на съседната лодка се е обадил на „Спешна помощ“. Бил е намушкан с нож от млада жена. Преди това откраднала храна от лодката му. Държала се странно, говорела си сама и когато той се доближил, тя извадила нож.
— Бет Кърси — каза Фрида. — Намерили ли са я?
— Не, но са открили къде е живяла, а вътре — купища вещи, документи, снимки и прочее, принадлежали на Пуул. Няколко колеги днес ще ги преровят щателно с цел да открият нещо интересно.
— Как изглежда тази къща лодка? — попита Фрида.
— Как ли? Като всяка друга.
— Имам предвид вътре, там, където е живяла.
— Аз самият не съм я виждал. Но колегите ми казаха, че е мизерна. Очевидно се е спотайвала там и е оцелявала, както може, след като Пуул е бил убит.
— Мизерна? С това ли се изчерпва описанието й?
— Разбирам какво се крие във въпроса ти — каза Карлсън. — Искаш да отидеш и да я видиш с очите си. Съжалявам, Фрида. Виж, знам, че около случая все още остават някои неизяснени подробности. Вероятно никога няма да узнаем кой в действителност е бил човекът, който се е криел под името Пуул. Не знаем къде е бил убит. Освен това парите, които Теса и Хари Уелс са взели от него, са били скътани на сигурно място, което засега не ни е известно. Знаем, че Хари Уелс е специалист в това отношение. — Той спря и се огледа наоколо. — Но пипнахме убийците. А останалото е под контрол. Осигурихме охрана на семейство Кърси, докато заловим дъщеря им, което ще стане скоро. Това, което чух за състоянието на лодката, ме навежда на мисълта, че тя няма да може още дълго да се грижи за себе си — сама в целия свят. — Изведнъж той се спря. — А сега трябва да отивам на работа. Къде, по дяволите, се намираме?
Фрида посочи нагоре към кулата на „Бритиш Телеком“. Двамата стояха точно в подножието й.
— Позната сграда — каза Карлсън. — Навремето нямаше ли ресторант на последния етаж? Въртящ се ресторант?
— Да, докато в него не взривиха бомба — отвърна Фрида. — Колко жалко. Много бих искала да се кача дотам. Единственото място в Лондон, откъдето не можеш да видиш кулата на „Бритиш Телеком“54.
Карлсън протегна ръка и двамата с Фрида си взеха довиждане.
— Може би ще се преместя в Испания — изрече той несигурно.
— Нужен си тук — отвърна тя.
Повървяха още малко и на раздяла Карлсън й каза:
— Е, Фрида, сега поне можеш да се върнеш към истинския си живот. Забрави за цялата тази бъркотия. А също и за Дийн Рийв. Нека най-после остане в миналото.
Фрида не отговори. Когато той зави зад ъгъла по посока „Оксфорд стрийт“, тя спря и се облегна на един уличен стълб. Почувства хладината на метала върху челото си и няколко пъти си пое дълбоко въздух.
— Всичко е наред — изрече тя на глас. — Всичко е наред.
Извади телефона от джоба си и го включи. Имаше съобщение и веднага се обади.
— Извинявай — каза тя. — Случиха се някои интересни неща, но вече всичко приключи… Да, добре… Не. По-добре ти ела вкъщи.
Фрида се събуди посред нощ и усети до себе си човешко присъствие — нещо, с което не беше свикнала. Леглото беше потънало леко под нечие тяло, чуваше се дишане, усещаше допир до бедрото си. Тя се размърда, готова да стане, да се облече и да излезе.
— Спокойно — обади се един глас и Фрида отново се отпусна. Усети как една ръка отметна завивката и започна да гали тялото й, лицето му се допря до нейното, устните му нежно я целуваха по бузата, по врата, по раменете.
— Един мой приятел бил на вечеря — каза Санди. — Той е доста експанзивен, винаги готов да вдигне скандал. На вечерята се скарал с някаква жена, разкрещял се, казал й да се разкара, тръгнал си с гръм и трясък, затръшнал външната врата, озовал се на улицата и едва тогава разбрал, че е излязъл от собствената си къща.
54
Кулата на Британската телекомуникационна компания е с обща височина 191 м и се вижда от всяка точка на Лондон. През 1971 г. група анархисти взривяват бомба в тоалетните на въртящия се ресторант. Няколко години по-късно той бива затворен за публични посещения. — Бел.прев.