— Ти си ги разобличила — каза Санди.
— Те ги разобличиха.
— Очевидно не си получила нужното признание.
— Може би ми харесва да помагам, без да получавам признание.
— Отново твоят стремеж да бъдеш невидима. И така, тези двамата — братът и сестрата — са го направили само заради парите, така ли? Изтезавали са онзи нещастник и са го убили?
— Ето тази част от разходката никак не ми допада — каза Фрида. — Излизаш от селцето и се озоваваш в Уест Енд. Реката е била граница между две огромни имения. Сега там има високи здания, хотели, офиси, гаражи. Робърт Пуул е умеел да намира път към душите на хората, които са го интересували, но в случая с Теса и Хари Уелс умението му го е изиграло и той се е озовал в задънена улица. Те просто са се стремели към парите му. Било е достатъчно да му отрежат част от пръста, за да им каже всички подробности.
— Страхотно!
— Работата е там, че започнало да им харесва. Интересна ситуация… — Фрида замълча за момент. — Наистина ли не ти се спи?
Тя отново усети докосването му.
— Не искам да спя тази нощ, дори и да можех.
— Добре тогава — продължи Фрида. — Има разлика между това да вършиш нещо и да си нещо, но двете в крайна сметка се сливат. Все едно да можеш да свириш малко на пиано, после свириш все повече и повече, докато накрая се превърнеш в добър пианист. Ето, това си ти. Това е твоята същност. Двамата са убили Робърт Пуул само заради парите му. После са се забъркали в убийството на онази нещастна жена — Джанет Ферис, и от този момент нататък са имали самочувствието, че могат да го вършат с лекота. Но вече не заради парите, а за надмощие. Това страшно им е харесало, направо са се настървили. Затова се стремяха да се доберат до всякаква информация, свързана с разследването, очевидно водени от желанието си да ни покажат, че владеят положението и че ни превъзхождат. Хари, от своя страна, отиде още по-далеч. Ако успееше да ми се хареса, ако можеше да ме накара да спя с него, това щеше да бъде истински триумф на неговото надмощие.
За известно време и двамата мълчаха.
— Но ти вече си подозирала какъв е, нали? — обади се Санди. — Нима щеше да му позволиш да те вкара в леглото си?
— Никога не съм го харесвала. Не беше мой тип. Този, който наистина ме заинтригува, беше Робърт Пуул.
— Той ли е твой тип?
— Не, не — отвърна Фрида. — Не мога да се отърва от усещането, че донякъде е приличал на мен. Или че аз донякъде приличам на него. Но той е бил по-добър от мен. Най-малкото е бил твърде добър за обикновен измамник. Основната му цел е била да прибере парите им, но едновременно с това е проявявал съпричастност към тревогите им. Бил е интересен за околните и това му е изиграло лоша шега.
— Смъртта му е била неизбежна. Попаднал е в собствения си капан — заключи Санди. — Е, къде сме в момента?
— Тук разходката става по-приятна — каза Фрида. — Пресичаме „Пикадили“ и отиваме до Грийн Парк. Поглеждаш напред и почти виждаш коритото на реката — там, където би трябвало да се намира. Минаваме през парка, макар че вероятно е затворен заради приготовленията за сватбата.
— Каква сватба?
— Кралската сватба.
— А, да.
— Ho ние пресичаме парка и се озоваваме край Бъкингамския дворец. Реката минава под двореца. Когато аз застана начело на държавата и всички скрити реки на Лондон отново се покажат на повърхността, дворецът ще трябва да бъде съборен…
— Нищо и никаква цена за плащане.
— След това стигаме до гара „Виктория“ и „Виктория стрийт“, където ситуацията е още по-отчайваща в сравнение с тази около „Гроувнър Скуеър“. На тези места трафикът е убийствен, все едно са остров насред магистрала. От „Виктория стрийт“ тръгва някаква неугледна улица, която прилича на задната част на хотел, където се правят доставките и се изхвърля боклукът. Но после тръгваш надолу по „Ейлсфорд стрийт“, стигаш до реката и разходката отново става приятна.
— И все пак, накрая успяваш ли да видиш река Тайбърн?
— Няма как да се види — отвърна Фрида. — Тече по водопровода под една къща на Крайбрежния булевард. Но аз веднъж отидох там по време на отлив, прескочих перилата и слязох по няколко метални стъпала на калния бряг. Седнах до отвора на тръбата. В края на пътя си реката течеше от него като тънка струйка. Обиколката не си заслужаваше.