— Дявол да го вземе! Знаете ли как се стига дотам?
— Не съм таксиметров шофьор — отвърна Фрида. — Все пак, защо не опитаме по „Парк Лейн“, „Виктория стрийт“ и гара „Виктория“, а после на юг от реката? Така или иначе, по това време на деня навсякъде има задръствания.
— Добре, кукло — ухили се шофьорът и натисна газта.
Фрида набра още един номер. Трябваше й Карлсън, но се обади Ивет.
— Съжалявам за случилото се — каза тя.
— Няма проблем. Там ли е Карлсън?
— Отсъства в момента.
— Трябва незабавно да говоря с него. Много е важно.
— Да му предам нещо?
Фрида се загледа в телефона си. Идеше й да го удари в пода на таксито.
— Може би ти ще ми помогнеш — каза тя, насилвайки се да говори спокойно. — Току-що открих в пощата си кратко писмо от Джоузеф — мой близък познат, строител, който направи някои малки ремонти в къщата на Мери Ортън. Оказва се, че Мери Ортън все пак е направила ново завещание. Приписала е една трета от всичко, което притежава, на Робърт Пуул. — Отсреща мълчаха. — Ивет, там ли си?
— Извинявай, Фрида, не получи ли уведомителното писмо? Вече не си част от екипа.
— Няма значение. Нима не разбираш? Новото завещание променя всичко. По всяка вероятност Пуул е щял да убие Мери Ортън, след като вече е знаел, че ще наследи стотици хиляди лири след нейната смърт.
— Значи е извадила късмет, че Пуул е бил убит.
— Но Бет Кърси е жива.
— Няма място за притеснение. Охраняваме родителите й.
— Родителите й никога не са били в опасност. Разговарях с Лорна Кърси. Бет изобщо не е била заплаха за тях. Тя се стреми да върши неща, за които е убедена, че определени хора биха искали да направят, с мисълта, че така им помага. И именно когато прави това или когато се опитват да я спрат, тя става агресивна. Изключително агресивна. Трябва да поставите охрана на Мери Ортън.
— Това би имало смисъл, ако Пуул беше жив.
— Не. Нима не разбираш? Тя ще се опита да изпълни всички негови желания. А ако едно от тях е било Мери Ортън да умре… Ивет, ще предадеш ли на Карлсън думите ми?
Последва пауза.
— Ще му кажа какво те тревожи. Виж, Фрида, защо просто не се откажеш? Онова копеле Нютън ни нанесе удар под кръста и сега се опитваме да се съвземем. Случаят е приключен… Моля те. Съжалявам, че стана така, но в момента имаме да решаваме наши си проблеми.
— Просто предай на Карлсън — каза Фрида.
Но Ивет вече беше затворила. Тя отново набра номера на Мери Ортън, но както и преди, телефонът звъня продължително, без никой да отговори. На кого друг да се обади? Може би Джоузеф все още работеше по къщата? Или е някъде наблизо? Реши да му звънне, но веднага се включи гласова поща. Тя се загледа през прозореца. Движението не беше чак толкова натоварено. Когато пресякоха реката, Фрида отново позвъни на Ивет.
— Обади ли се на Карлсън? — попита тя.
— Казах ти. Ще се свържа с него когато мога. А сега, много те моля… — И отново затвори телефона.
Фрида остана така, вторачена в безмълвния апарат. Зави й се свят. Нищо повече не можеше да направи. После й проблесна една мисъл: можеше да направи още нещо. Какво толкова? Тя набра 999.
— „Спешни повиквания“. За коя служба, моля?
— Полиция.
Чу се прищракване и бръмчене, след което се обади друг женски глас.
— Ало, тук е полицията. Какъв е поводът за спешното ви обаждане?
Фрида даде адреса на Мери Ортън.
— Видях непознат човек да се промъква в къщата.
— Кога се случи това?
— Преди няколко минути.
— Можете ли да ни дадете описание?
— Не… Да, видях нож. Това е всичко.
— Ще изпратим кола. Името ви, моля?
Фрида си представи какво биха си помислили Карлсън или Ивет. Имаше чувството, че къса последната тънка нишка, която я свързва с тях. Но кое беше по-ценно: нещата, които не си направил, или нещата, които си свършил?
Когато таксито зави по улицата на Мери Ортън, Фрида очакваше, че ще види полицейски коли с мигащи светлини, но такива нямаше. Помисли, че Джейк Нютън сигурно беше прав. Отчайващо положение! Тя подаде на шофьора банкнота от двайсет лири.
— Нямам дребни — каза той.
— Задръжте рестото.
Фрида тръгна към къщата. Нямаше предварителен план. Щеше да действа според ситуацията. Посегна да натисне звънеца, но видя, че входната врата е открехната. Бутна я и тя се отвори. Може би беше пристигнал патрулиращ полицай? Или пък Джоузеф работеше вътре? Фрида прекрачи прага.