А после, един ден, някакъв глас я попита:
— Фрида, чуваш ли ме? Мигни с очи, ако ме чуваш. — Тя примигна. — Ще броя до три, после ще извадим тръбата, а ти трябва да кашляш и да дишаш. Добре: едно, две, три.
Фрида се почувства така, сякаш й изтеглиха вътрешностите през устата, сякаш ги повърна, а после започна да кашля продължително.
— Добро момиче! — каза гласът.
— Не съм момиче — изхриптя Фрида и искаше да добави, че не е добра, но се отказа: не си струваше усилието. Прекарваше повечето време в сън, с краткотрайни неясни пробуждания. Това Саша ли беше на стола до леглото, с книга в ръце?
Ето я отново, с ръка върху нейната, втренчила поглед в лицето й. Този път я попита с тихия си, нежен глас:
— Чуваш ли ме, Фрида?
Не можа да чуе какво й отговори Фрида, затова се наведе много ниско и тя прошепна в ухото й:
— Вода.
Саша повдигна внимателно главата й и допря чашата до устните й. Водата беше топла и приятна на вкус.
— Фрида? — каза Саша. — Докторът ще дойде да разговаря с теб утре. Ако се чувстваш добре.
— Ти каза, че мога да ти разкажа.
— За какво?
Беше й трудно да произнася думите.
— Когато почувствам необходимост да го споделя с теб.
Тя се опита да продължи, стиснала тясната хладна длан на Саша, докато апаратът зад нея пиукаше равномерно.
— Добре, добре — каза Саша и я целуна по бузата. — По-късно ще поговорим.
— Някой ден — изрече бавно Фрида, потъвайки отново в тъмните води.
На следващия ден беше по-различно. Фрида се събуди с ясно съзнание. Тя седна в леглото и огледа болничната стая: три легла отсреща и две между нея и прозореца. Една от болните се оплакваше на някаква сестра, а зад завесата до нея се чуваше гласът на възрастна жена, която непрекъснато повтаряше думата „учителка“. Навън беше облачно и Фрида се чувстваше ужасно. Гърлото я дразнеше и цялото тяло я болеше. Докараха количка със закуска: овесена каша, чай с мляко, портокалов сок. Всичко й се стори отвратително.
Една сестра се приближи забързано до нея и й каза:
— Той е тук.
В долния край на леглото застана мъж на средна възраст, изискан на вид, с костюм на фини райета и папийонка. Макар и леко замаяна, Фрида се подразни. Защо консултантите продължават да носят папийонки, макар да знаят, че са екстравагантна отживелица?
Той й се усмихна.
— Как е нашето медицинско чудо?
Макар и с усилие, Фрида вече можеше да говори. Произнасяше думите с дрезгав глас и на пресекулки, все едно никога преди не беше говорила.
— Не разбирам какво имате предвид.
Той седна на ръба на леглото, продължавайки да се усмихва.
— Аз съм г-н Кан56 — представи се той. — Вашият хирург. Спасих живота ви. Но преди това вие сте си помогнали сама. Никога не съм виждал такова нещо. Дипломиран лекар сте, нали? — Фрида кимна. — Въпреки това направеното от вас е забележително.
— Не разбирам — учуди се Фрида. — Кое е забележително?
— Не си ли спомняте? — каза г-н Кан.
Фрида поклати глава отрицателно.
— Разбираемо е — при дадените обстоятелства. При един от ударите ножът е прерязал бедрената артерия. Осъзнали сте, че кръвта ви ще изтече за една-две минути. Преди да изгубите съзнание, сте успели сама да си сложите турникет около раната.
— Не съм правила нищо подобно — възрази Фрида.
— Били сте в състояние на хеморагичен шок — каза г-н Кан. — Бих казал, че поставянето на турникет вече не се препоръчва поради опасност от некроза на прилежащите тъкани, но не и във вашия случай. Вкарахме ви в операционната по-малко от час след инцидента. — Той посегна да потупа крака й, но се спря навреме. — Извадили сте късмет с прободните рани в гърба и в корема, ако мога така да се изразя. При никоя от тях не е засегнат орган. Но, както знаете, понякога и само един удар е достатъчен… Отначало се притеснихме за крака ви, но ще се оправи. Може да ви се наложи да отложите тренировките си по троен скок до следващите Олимпийски игри, но като се изключи това…
— Мери Ортън?
— Моля?
— Какво се случи с Мери Ортън?
Г-н Кан престана да се усмихва.
— Един ваш приятел е тук. Той ще отговори на всичките ви въпроси. Ако сте готова за това.
— Да — каза Фрида. — Готова съм. — Тя легна на възглавницата и след малко Карлсън се надвеси над нея. Фрида изпита усещането за минаващ над главата й облак или може би цепелин. Вероятно беше от болкоуспокояващите.
56
В системата на здравеопазването на Великобритания има две основни категории лекари: общопрактикуващи (т.нар. джипита), които носят пред името си титлата „д-р“, и лекари специалисти (т.нар. консултанти), които са по-висшестоящи и използват пред името си обръщението „господин“/„госпожа“/„госпожица“. Това правило невинаги се спазва. — Бел.прев.