— Изглеждаш ужасно — каза тя.
— Можем да отложим разговора за по-нататък — предложи той. — Сестрата каза, че трябва да си почиваш.
— Не, ще говорим сега. Какво се случи с Мери Ортън?
Карлсън отвърна поглед встрани, сякаш очакваше някой друг да отговори.
— Беше обявена за мъртва от екипа, пристигнал на мястото на местопрестъплението. Мисля, че е била мъртва доста преди това.
— Не — отвърна Фрида. — Беше жива. Видях как очите й се движеха.
— Казаха, че е изгубила много кръв. Съжалявам.
Фрида усети как по лицето й се стичат горещи сълзи. Карлсън се пресегна, взе хартиена кърпичка и ги попи.
— Ние я предадохме — промълви Фрида. — Излъгахме доверието й.
— Парамедиците са имали достатъчно работа с теб. На другите две вече е било късно да се помогне.
— Другите две?
— Мери Ортън и Бет Кърси.
— Какво? — не повярва на ушите си Фрида и се опита да се надигне от възглавницата. — Не те разбирам.
— По-спокойно, не се напрягай — каза Карлсън, сякаш усмиряваше непослушно дете. — Не се притеснявай. Няма да имаш неприятности.
— За какви неприятности говориш?
— Няма място за притеснения — успокои я Карлсън. — Точно обратното. Най-вероятно ще те наградят с медал.
— Наистина не разбирам — каза Фрида. — Нищо не помня.
— Наистина ли?
Фрида поклати глава. Напрегна мисълта си. Като че ли всичко се беше случило много отдавна.
— Първо ме намушка в гърба — опита се да му разкаже тя. — Аз дори не я видях. Или поне не си спомням добре. Но знам, че започнах да губя кръв, много кръв. И когато почти бях изпаднала в безсъзнание, си спомням, че чух нещо. Това е всичко.
— В моята практика това постоянно се случва — каза Карлсън. — Вероятно никога няма да успееш да си спомниш всичко. Но за нас беше лесно да направим възстановка на случилото се, когато видяхме местопрестъплението. Исусе, навсякъде имаше кръв. Извинявай, не трябваше да чуваш това.
— Но какво точно е станало?
— Да оставим това за по-късно, Фрида.
— Не — настоя Фрида. — Разкажи ми сега.
— Добре, добре — съгласи се Карлсън. — Ето какво най-вероятно се е случило. Действала си при самоотбрана. След като си била намушкана, макар и губейки кръв, си успяла да се пребориш с нея, изтръгнала си ножа от ръцете й и на свой ред си я намушкала, защитавайки себе си.
— Как?
— Моля?
— Как съм я пробола?
— Починала е от загуба на кръв, причинена от разрез в областта на гърлото.
— Прерязала съм й гърлото.
— Да, а после си взела колана й и си го пристегнала около крака си. Лекарите казват, че ако не си направила това, си щяла да умреш от остра кръвозагуба за около две минути.
Фрида посочи с ръка чашата с вода. Карлсън я допря до устните й. Всяка глътка й причиняваше болка.
— А сега поспи — каза той. — Всичко ще се оправи.
— Добре — отвърна Фрида. В момента говоренето за нея беше най-трудното нещо на света. — Само още нещо.
Той се наведе по-близо.
— Слушам те.
— Не съм го направила аз.
— Вече ти казах. Няма да имаш неприятности. Било е акт на самозащита.
— Не — възрази Фрида. — Не съм била в състояние да го направя. Освен това… — Фрида се помъчи да си спомни моментите преди да загуби съзнание. Опита се да ги разграничи от всичко, което беше последвало: забравата, кошмарите, миговете на очакване. — Тогава чух нещо. Но така или иначе аз знам. Бил е той.
Карлсън се озадачи, а после го обзе паника.
— Какво значи „той“?
— Знаеш кого имам предвид.
— Не казвай това — изсъска Карлсън. — Дори не си го и помисляй.
53
Санди паркира колата до западната порта на парка „Уотърлоу“. Докато се изкачваха по стръмната „Суейнс Лейн“, Фрида се беше почувствала така, сякаш излитаха и Лондон оставаше зад гърба им.
— Мисля, че паркът този път е отворен — каза Санди с усмивка и прикрита тъга.
Фрида примигна, докато слизаше от колата. Все още усещаше болка, особено след по-продължително седене.
— Ще се справиш ли? — попита Санди.
През цялото това време след инцидента Фрида ненавиждаше болката, терапията, лекарствата, непрестанните болнични посещения, но още повече мразеше съчувствието, вниманието, загрижеността, изразът в очите на околните, когато я видеха, начинът, по който се опитваха да кажат подходящите думи. Тя влезе през портата бавно и сковано. Безброй жълти нарциси се поклащаха от вятъра.