— Аз държа тя да присъства — каза твърдо Карлсън и се обърна към Фрида. — Д-р Брадшо тъкмо се готвеше да ни представи своя анализ на местопрестъплението и на душевното състояние на Мишел Дойс. Д-р Брадшо?
Хал Брадшо се изкашля.
— Вероятно всички сте запознати с методите ми на работа. Мнението ми е, че убийците могат да се оприличат на художници или на писатели. — Крофорд кимна одобрително и се облегна назад в стола си, сякаш най-после бе почувствал някаква сигурност. — Сцената на едно престъпление е като художествена творба на убиеца.
Докато Брадшо обясняваше теорията си, Фрида се облегна назад и се загледа в тавана, покрит с големи полистиренови плочки с неясни сиви фигури, които им придаваха форма на павета.
— Когато видях снимките, все едно погледнах в една от моите книги. Може би ви се струва, че започвам отзад напред, но веднага разбрах, че Мишел Дойс е високоорганизиран психопат. Чувайки тази фраза, повечето от вас вероятно си представят мъж, който напада жени с нож. Но аз съвсем съзнателно използвам точно този термин. За мен е вън от всякакво съмнение, че тя е лишена от чувство на състрадание и е била в състояние да планира убийството, да го извърши, да „аранжира“ сцената на престъплението, а после да се върне към обичайния си начин на живот.
— Преди да разговаряте с нея ли стигнахте до това заключение? — попита Карлсън.
Брадшо се обърна към него, леко развеселен.
— Върша тази работа от двайсет и пет години. Човек развива шесто чувство за тези неща така, както един изкуствовед веднага може да разпознае фалшификат на картина на Вермеер. Естествено, след това разговарях с Мишел Дойс, доколкото това изобщо е възможно.
Фрида все още изучаваше полистиреновите плочки на тавана. Опитваше се да разбере дали начинът на подреждането им следваше някакъв определен модел, или беше съвсем произволен.
— Тя призна ли си? — попита Карлсън.
Брадшо изсумтя.
— Сцената на престъплението е нейното признание — отвърна той, отправяйки доводите си почти изцяло към комисаря. — Четох досието й. Животът й е белязан от провали и безпомощност. Това престъпление и местопрестъплението са закъснял опит да контролира живота си, някаква проява на сексуално надмощие. „Вижте този гол мъж — все едно ни казва тя. — Ето какво мога да направя с него.“ Мъжете са я отхвърляли през целия й живот. Накрая тя решава да им го върне.
— Това звучи логично — обади се комисар Крофорд. — Съгласен ли си, Мал?
— Но тя каза ли нещо, когато я попитахте за мъртвеца? — обърна се Карлсън към Брадшо.
— Не отговори директно — отвърна Брадшо. — Бърбореше за реката, за корабите и флотилиите. Но ако теорията ми за нейното поведение е вярна, а аз съм сигурен, че е вярна, нейното бърборене не е просто безсмислица. Това е нейният начин за себеизразяване. Да, тя действително живее близо до реката и я наблюдава от прозореца си. Но аз тълкувам нещата по друг начин. Реката е велик символ на жената. Жената река. — Фрида отмести погледа си от тавана тъкмо когато Брадшо движеше вълнообразно ръцете си, за да подкрепи думите си. — А корабите и флотилиите — продължи той, — са символи на мъжа. Мисля, че това, което тя иска да ни каже, е, че жената река, с нейните приливи и течения, изхвърля мъжа кораб в открито море. Което е вид смърт.
— Предпочитам да ни го каже направо — обади се Ивет. — Това, което чух, ми звучи доста абстрактно.
— Тя ни казва това, което ни интересува — обясни Брадшо. — Но трябва да я слушате внимателно и с нужното уважение.
Комисар Крофорд кимна одобрително. Фрида погледна към младата жена и видя как кръвта нахлу в лицето й, а дланите й се свиха в юмруци.
— Прочетохте ли бележките на д-р Клайн? — попита го Карлсън.
Брадшо отново изсумтя.
— Тъй като д-р Клайн е тук, не съм сигурен дали трябва да ги коментирам. Но не виждам защо е нужно в случая да търсим проява на изключително редки психологически синдроми. Не се обиждайте, но в тези бележки има голяма доза наивност. — Той се обърна към Фрида и й се усмихна. — От болничния персонал научих, че сте подарили на Мишел плюшено мече.
— По-точно плюшено куче.
— И с каква цел — като част от прегледа или като част от лечението й?
— За да има с кого да си говори.
— Много трогателно, наистина, но нека довършим темата. — Брадшо потупа картонената папка пред себе си и отново се обърна към комисаря. — Всичко е събрано тук. Моето заключение е, че няма какво повече да се разследва и коментира. Тя точно отговаря на профила си. Очевидно няма да може да бъде разпитана в съда, но смятам, че случаят може да бъде приключен.