Выбрать главу

— А какво ще кажете за липсващия пръст? — попита Фрида.

— Отговорът се съдържа тук. — Брадшо взе папката в ръце. — Нали сте психоаналитик? Всичко съответства съвсем точно. Какво, според вас, символизира отрязването на пръста?

Фрида си пое дълбоко дъх.

— Доколкото разбирам, вашата теория е, че Мишел Дойс, след като е убила мъжа и го е съблякла чисто гол, е искала да символизира отрязването на пениса му чрез отрязването на пръста му. Защо не е отрязала направо пениса му?

Брадшо отново се усмихна.

— Непременно трябва да се запознаете с доклада ми. Тя е психопат. Подхожда към света чрез символи.

Карлсън погледна към заместничката си.

Ивет повдигна рамене.

— Намирам разсъжденията ви за твърде неясни и отвлечени. Никой не бива признат за виновен въз основа на символи.

— Но тя е луда — каза комисарят с рязък тон. — За нея осъдителната присъда няма да е от особено значение.

— Какво е вашето заключение, д-р Клайн? — Карлсън се обърна към Фрида, все едно не бе чул думите на Крофорд. Тя ясно усети гнева му. Една вена пулсираше на слепоочието му.

— Не съм експерт в изготвянето на профили, за разлика от д-р Брадшо — отвърна тя. — Не знам. Аз наистина не знам.

— И все пак, какво мислите? — попита Карлсън настоятелно.

Фрида отново погледна към полистиреновите плочки на тавана. Определено бяха произволно подредени, реши тя.

— Аз просто не вярвам, че Мишел Дойс е извършила това убийство. Опитвам се да измисля различни сценарии, в които тя го извършва, но никой от тях не изглежда смислен.

— Аз току-що ви предложих сценарий — каза Брадшо.

— Да. Точно това имам предвид.

— Но трупът беше в нейното жилище — възрази комисар Крофорд. Тя се обърна и той се наведе към нея, тупайки авторитетно с длан по масата. В ъгълчетата на устата му имаше слюнка. — Разбира се, че най-вероятно тя го е убила. Да не би някой друг да е дошъл и да го е оставил там? Ако не сме съгласни, че тя го е извършила, какво, по дяволите, ще правим?

— В бележките си съм написала, че трябва да се вслушаме в това, което казва.

— Но тя говори само за кораби и лодки.

— Да — съгласи се Фрида. — Питам се какво по-точно означава това.

— Е — Карлсън като че ли едва сдържаше смеха си, — нали вече чухме теорията на д-р Брадшо за реките, жените и прочее.

Фрида се замисли за момент.

— Именно това не ми дава покой — каза тя след малко. — И останалото също, но най-вече това. Смятам, че Мишел не говори със символи. Според мен тя живее в свят, където всичко е реално. Това е нейното проклятие.

Карлсън погледна към Брадшо.

— Е, какво ще кажете?

— В коридора видях една жена с количка за чай. Да поискаме ли и нейното мнение? — отвърна подигравателно Брадшо.

Карлсън отново погледна към Фрида, повдигайки вежди. Последва дълго мълчание, което тя реши да не нарушава.

— Съгласен съм с д-р Клайн — каза той накрая.

— По дяволите, Мал!

— Мишел Дойс може би е убила този човек, но откога „може би“ е достатъчно за нас?

— Искам да приключим с този случай.

— Съгласен съм с вас. Точно това се опитваме да направим, но…

— Не! Изглежда не ме слушаш. Струва ми се, че се разсейваш. Настоявам да приключим със случая още сега. Приемам доводите на д-р Брадшо. Тази Мишел Дойс е извършила убийството. Не приемам възражения, Мал. Изпрати делото в Кралската прокуратура.

— Съжалявам, че ти загубих времето, Фрида.

— Вината не беше твоя. Какво ще правиш сега?

— В какъв смисъл?

— Имам предвид случая.

— Нали чу. Ще трябва да изпратя документацията в Кралската прокуратура. Тя няма да може да отговори на обвиненията. Ще обявят делото за приключено, комисарят ще бъде доволен. Мишел Дойс ще прекара дните си затворена в психиатрична клиника.

— Но ако вярваш, че тя не го е извършила?

Карлсън сви рамене.

— Добре дошла в полицейското ми ежедневие.

11

Джак Дарган се огледа наоколо.

— Това място е доста по-различно, но не в добрия смисъл. По ми харесваше, когато се срещахме в бистрото на №9. Там пиех капучино и изяждах едно от кексчетата, изпечени от Маркъс.

Те вървяха надолу по „Хауард стрийт“ в снежната лапавица. Лицето на Джак — откритата му част, беше изпръхнало от студа. На главата си имаше зелена вълнена шапка с помпон и наушници, а около врата си беше увил дебел шал на кафяви и оранжеви карета и когато не говореше, го дърпаше над устата си. Беше със старо зимно яке с качулка в яркосин цвят, с повреден цип. И тъй като си беше забравил ръкавиците, постоянно духаше в шепите си. Джак беше стажант на Фрида, но по-скоро изглеждаше като неин племенник, който лесно се пали.