— А какво ще кажете за липсващия пръст? — попита Фрида.
— Отговорът се съдържа тук. — Брадшо взе папката в ръце. — Нали сте психоаналитик? Всичко съответства съвсем точно. Какво, според вас, символизира отрязването на пръста?
Фрида си пое дълбоко дъх.
— Доколкото разбирам, вашата теория е, че Мишел Дойс, след като е убила мъжа и го е съблякла чисто гол, е искала да символизира отрязването на пениса му чрез отрязването на пръста му. Защо не е отрязала направо пениса му?
Брадшо отново се усмихна.
— Непременно трябва да се запознаете с доклада ми. Тя е психопат. Подхожда към света чрез символи.
Карлсън погледна към заместничката си.
Ивет повдигна рамене.
— Намирам разсъжденията ви за твърде неясни и отвлечени. Никой не бива признат за виновен въз основа на символи.
— Но тя е луда — каза комисарят с рязък тон. — За нея осъдителната присъда няма да е от особено значение.
— Какво е вашето заключение, д-р Клайн? — Карлсън се обърна към Фрида, все едно не бе чул думите на Крофорд. Тя ясно усети гнева му. Една вена пулсираше на слепоочието му.
— Не съм експерт в изготвянето на профили, за разлика от д-р Брадшо — отвърна тя. — Не знам. Аз наистина не знам.
— И все пак, какво мислите? — попита Карлсън настоятелно.
Фрида отново погледна към полистиреновите плочки на тавана. Определено бяха произволно подредени, реши тя.
— Аз просто не вярвам, че Мишел Дойс е извършила това убийство. Опитвам се да измисля различни сценарии, в които тя го извършва, но никой от тях не изглежда смислен.
— Аз току-що ви предложих сценарий — каза Брадшо.
— Да. Точно това имам предвид.
— Но трупът беше в нейното жилище — възрази комисар Крофорд. Тя се обърна и той се наведе към нея, тупайки авторитетно с длан по масата. В ъгълчетата на устата му имаше слюнка. — Разбира се, че най-вероятно тя го е убила. Да не би някой друг да е дошъл и да го е оставил там? Ако не сме съгласни, че тя го е извършила, какво, по дяволите, ще правим?
— В бележките си съм написала, че трябва да се вслушаме в това, което казва.
— Но тя говори само за кораби и лодки.
— Да — съгласи се Фрида. — Питам се какво по-точно означава това.
— Е — Карлсън като че ли едва сдържаше смеха си, — нали вече чухме теорията на д-р Брадшо за реките, жените и прочее.
Фрида се замисли за момент.
— Именно това не ми дава покой — каза тя след малко. — И останалото също, но най-вече това. Смятам, че Мишел не говори със символи. Според мен тя живее в свят, където всичко е реално. Това е нейното проклятие.
Карлсън погледна към Брадшо.
— Е, какво ще кажете?
— В коридора видях една жена с количка за чай. Да поискаме ли и нейното мнение? — отвърна подигравателно Брадшо.
Карлсън отново погледна към Фрида, повдигайки вежди. Последва дълго мълчание, което тя реши да не нарушава.
— Съгласен съм с д-р Клайн — каза той накрая.
— По дяволите, Мал!
— Мишел Дойс може би е убила този човек, но откога „може би“ е достатъчно за нас?
— Искам да приключим с този случай.
— Съгласен съм с вас. Точно това се опитваме да направим, но…
— Не! Изглежда не ме слушаш. Струва ми се, че се разсейваш. Настоявам да приключим със случая още сега. Приемам доводите на д-р Брадшо. Тази Мишел Дойс е извършила убийството. Не приемам възражения, Мал. Изпрати делото в Кралската прокуратура.
— Съжалявам, че ти загубих времето, Фрида.
— Вината не беше твоя. Какво ще правиш сега?
— В какъв смисъл?
— Имам предвид случая.
— Нали чу. Ще трябва да изпратя документацията в Кралската прокуратура. Тя няма да може да отговори на обвиненията. Ще обявят делото за приключено, комисарят ще бъде доволен. Мишел Дойс ще прекара дните си затворена в психиатрична клиника.
— Но ако вярваш, че тя не го е извършила?
Карлсън сви рамене.
— Добре дошла в полицейското ми ежедневие.
11
Джак Дарган се огледа наоколо.
— Това място е доста по-различно, но не в добрия смисъл. По ми харесваше, когато се срещахме в бистрото на №9. Там пиех капучино и изяждах едно от кексчетата, изпечени от Маркъс.
Те вървяха надолу по „Хауард стрийт“ в снежната лапавица. Лицето на Джак — откритата му част, беше изпръхнало от студа. На главата си имаше зелена вълнена шапка с помпон и наушници, а около врата си беше увил дебел шал на кафяви и оранжеви карета и когато не говореше, го дърпаше над устата си. Беше със старо зимно яке с качулка в яркосин цвят, с повреден цип. И тъй като си беше забравил ръкавиците, постоянно духаше в шепите си. Джак беше стажант на Фрида, но по-скоро изглеждаше като неин племенник, който лесно се пали.