— Както знаете, д-р Клайн — започна професор Кръл, гледайки в листовете пред себе си, — това е предварително изслушване по повод на адресирано до нас оплакване. — Фрида кимна утвърдително. — Имаме етичен кодекс и процедура за разглеждане на жалби, под които вие, като член на Асоциацията ни, сте се подписали. Днес сме се събрали, за да разгледаме подадената срещу вас жалба и да се уверим, че този ваш пациент не е станал жертва на недобросъвестно отношение и че вие с вашите действия не сте му навредили по никакъв начин. Преди това искам да уточня, че всякакви разкрития и взети от нас решения нямат юридическа стойност. — Той отново погледна текста пред себе си. — Това обаче не отнема правото на жалбоподателя да заведе съдебно дело срещу вас, в случай че реши да го направи. Ясно ли е всичко?
— Да — отговори Фрида.
— Също така, настоящата комисия по изслушването се състои от трима психотерапевти, чиято задача е да дадат безпристрастното си мнение по случая. Имате ли основания да се съмнявате в нашата обективност, д-р Клайн?
— Не.
— Отказали сте да присъства лице, което да ви защитава.
— Точно така.
— Тогава да започваме. Жалбата е подадена от госпожа Каролайн Декър от името на съпруга й Алън Декър. Потвърждавате ли, че Алън Декър е бил ваш пациент?
— Да. С него проведохме терапия през ноември и декември 2009 г. Тук съм написала датите на всеки от сеансите. — Тя извади напечатан лист и го плъзна по масата.
— Госпожа Декър твърди, че съпругът й ви е посещавал в състояние на тревожност и физическа болка.
— Той страдаше от остри панически атаки.
— Тя твърди още, че не само не сте му помогнали, а сте го и използвали като — Кръл погледна листа пред себе се, — пионка в полицейско разследване. Че сте действали не като психотерапевт, а като детектив; че сте докладвали за него в полицията, превръщайки го в заподозрян за отвличането на дете; че сте нарушили клетвата си за конфиденциалност по отношение на пациентите и сте пожънали професионален успех, за сметка на психическата му стабилност и шанса му за по-добър живот в бъдеще.
— Бихте ли изложили вашата версия по случая, д-р Клайн? — Телма Скот, възрастната дама с медицинската яка и грозния пуловер, беше приковала в нея острия си поглед.
Сега, когато най-после бе настъпил моментът, от който толкова се боеше, Фрида изпита странно спокойствие.
— Алън Декър дойде за пръв път през ноември, измъчван от фантазии, породени от копнежа му да има дете. Двамата с жена му са бездетни, макар че от години се опитват да имат бебе. По време на сеансите разговаряхме за това, че непреодолимото му желание за собствено дете му причинява не само душевна мъка, но и физическо неразположение. По същото време изчезна едно реално съществуващо дете — Матю Фарадей. Детето от фантазиите на Алън, което той никога не бе имал, но подробно описваше по време на сеансите, толкова много приличаше на изчезналото момче, че реших да докладвам в полицията. После казах за това на Алън.
— Той ядоса ли се? — попита Джасмин Барбър.
Фрида се замисли за момент.
— Не, по-скоро прояви разбиране, дори повече от очакваното. Беше неспособен да изпитва гняв. Бих го определила като кротък и несигурен в себе си човек. Сърдитата беше Кари — госпожа Декър. Тя го пазеше и защитаваше. Не съм изненадана, че не Алън, а тя е подала оплакването.
— Но това не е бил единственият път, когато сте преминали допустимата граница, нали? — намеси се Кръл.
Фрида срещна погледа му.
— Случаят на Алън се оказа доста по-сложен. Бил е осиновен още като бебе. Той откри — не, аз открих, че има брат близнак, и му казах. Алън никога не беше чувал за него, но въпреки това между тях имаше изключително психологическо сходство и някаква особена връзка, нещо като привличане на подсъзнателно ниво. До известна степен възприемаха нещата по един и същ начин. Ето защо Алън се разстрои толкова много, когато разбра за съществуването на брата близнак. Всъщност именно той беше отвлякъл малкия Матю: Дийн Рийв. Името му доби такава печална слава, че родителите вече плашат децата си с него.
— Този, който се самоуби.
— Той се обеси под един мост над канал в Хакни, когато разбра, че полицията е по петите му. Колкото и да му беше трудно да приеме мисълта, че има брат близнак, Алън всъщност го обичаше. Или поне почувства, че е загубил част от себе си, когато той се самоуби. Сигурно го е преживял много тежко. Но не това има предвид Кари, когато казва, че съм го използвала. — Фрида погледна към тримата с големите си тъмни очи. — По време на един от последните сеанси насочих разговора така, че прониквайки в неговите мисли, да успея да разгадая мисленето на брат му. Разбира се, без да му казвам. Ако се бях впуснала в обяснения, този трик нямаше да проработи.