Мигновено двама стражници пристъпиха напред, насочвайки върховете на остриетата си към гърлото на фермера.
— Ще умре за тези думи, милорд! — рече единият.
— Вдигнете ли ръка срещу мен, вдигате ръка срещу цяла Фалта! — Кърр вече не бе подвластен на разума. Не бе прекарал седмици в Инструър, понасяйки провала на мисията им пред Съвета и вероятната загуба на останалата част от Компанията, само за да слуша приказките на някакъв остроумен дърдорко. — Чий враг ставате тогава? Деруйс на страната на Брудуо ли застава? Защо се намесвате в мисията ни?
Из двора се разнесе шепот.
— Прости ни, хауфуте! — рече кралят, без да обръща внимание на Кърр и телохранителя си. За миг очите му изгубиха занесеността си и Лийт разчете в тях същата ярка яснота като в тези на кралицата.
— Наистина зная съдбата на спътниците ви. Затворени са те в позлатен кафез, но още пеят. Нов мъж, кафяв мъж, държи ключа, ала още не знае какво е пленил. Не е разкрил вплетените, но нито те, нито птиците не ще избягат сега.
Мъжът планина, червеният мъж, бе заменен. Сега той дири нова плячка, за да си върне благоволението на пазителя на кафеза. Пазителю, бъди нащрек! Червеният мъж има черно сърце!
— Зная — тихо каза Кърр. — Видяхме.
— Тъй изпратих сокола си да събере пръснатите пилци, да ги защити от червения и да им даде каквито семена им трябват. Що се отнася до полета на юг за през лятото, членовете на пръснатото ято е по-добре да потърсят водач, който е летял из тези небеса преди.
— Значи се предполага да бъдем благодарни? — гневът на фермера още не се бе уталожил. — Защо ни заловихте? Защо просто не предложихте помощ?
— Вероятно не си слушал — рече дългокосият. — Знаейки важността на мисията ви…
— И откъде точно знаете?
Дългата коса погледна косо към баща си на престола.
— Аркосът на Сариста изпрати вестоносец от Инструър преди две седмици, но друг бе заловен и екзекутиран малко след това. Историята на първия пратеник ни предупреди и оттогава получаваме доклади от хората си в Инструър. Градът жужи от слухове, но ние смятаме, че можем да отсеем истината за случилото се.
— Хората ви? Кои са те?
— Наистина, приятелю, нима очакваш това да бъде оповестено пред всички? Събираме новини, за да помогнем на минаващи странници, това е всичко, което трябва да знаеш.
— И какво се е случило?
— Отново трябва да изтъкна, че няма гаранция всички събрани да мислят доброто на Деруйс, Фалта или групата ви. Би било по-разумно да се оттеглим на по-уединено място, ако желаете да узнаете повече.
— А утре? — Кърр не се отказваше.
— Ще сторим всичко по силите си. Повече от това не можем да обещаем.
Аркимм седяха заедно с кралския син в малка стая. Там бяха обядвали печена риба върху канапе от маруля и се готвеха да чуят предложенията на краля. Само дето монархът се бе оплакал от внезапно главоболие (макар да не бе толкова директен в описанието на оплакването си) и ги бе оставил на грижите на сина си, принц Уизаго — дългокосия.
— Той не е единственият с главоболие — оплака се хауфутът, когато кралят и неговият антураж излязоха. — Как понасяш постоянното умствено напрежение?
— Не забравяй, че съм отраснал с това — отбранително рече Уизаго, отмествайки кичур от очите си. — Гордостта на династия Уитенгамот! — гласът му придоби нотка на съжаление. — И какво име решават да ми дадат? Имам приятели, носещи имената на диви зверове, герои от миналото или изключително трудни удари, но не, родителите ми решили, че „всезнайко“ е достойно име за най-големия им син. Това означава името ми на стародеруйски. Благодаря, татко!
С това настроението се подобри и членовете на Аркимм узнаха малко за обичаите и нравите в Деруйс. Лийт бе объркан от привичката им да пътуват до брега, за да плуват в морето („Намираме го за отпускащо!“, бе рекъл Уизаго в отговор на невярващите погледи на Лийт и останалите — никому нямаше и да мине през ума да се къпе в ледените води на бурното фирейнско море). Фемандерак подпита принца относно архитектурните особености („Деруйсианци обичаме реда“, бе краткият отговор, „но по-добре се обърни към татко, тъй като той е експертът по архитектура. Стената на двореца е негово дело“.) Накрая след чаша вино и отпускането на напрежението, придружило залавянето им, приказките се насочиха към мисията на Аркимм.