Выбрать главу

— Разбираме сериозността на ситуацията — рече дългата коса. — Повечето кралства или захвърлят слуховете за война като параноични, или самите те са съзаклятници на Брудуо. Знаем за предателството на Съвета, макар да не сме получавали вести от нашия посланик — Аркосът на Деруйс, брат на баща ми и мой чичо — почти четири седмици. Позволете да ви уверя, че сте попаднали в единствения кралски двор, който едновременно вярва на историята ви и е готов да ви окаже съдействие.

— Каква помощ можете да ни окажете и как можем да ви се отплатим? — искаше да знае хауфутът. — И най-вече, откъде знаете за мисията ни, когато и самите ние не сме убедени какво точно се опитваме да постигнем?

— Не сте говорили открито за мисията си, тъй че предложената от нас помощ може да не е специфична спрямо нуждите ви. Но можем да предположим с каква цел сте се отправили. Поели сте на юг, когато опасността идва от изток, което означава, че или бягате — малко вероятно, позволявам си да добавя — додаде той, хвърляйки поглед към настръхналия Кърр, — или търсите нещо или някого. Зад вас върви Аркосът на Немохайм, който съвсем доскоро държеше сърцето на Фалта в ръката си. Придружава го началникът на стражите, за когото се мълвеше, че се бил удавил в придошлите води, макар както виждате да не е така, както и един любопитен човек, когото идентифицирахме като инструърския архивар. Мога да разбера присъствието на капитана, ако целта на Аркоса е да събере армия, с която да си върне Инструър. Ала не, той пътува на юг с пълна скорост, без да се свързва със слугите си в Уестрау, очевидно търсейки някого — непрекъснато консултирайки се с архиваря. Затова разпитахме за вашия отряд и научихме, че един от вас прекарвал много време с въпросния архивар, като самия той е учен. Всъщност измежду нас имаше такива, които си спомняха мъж като него да минава две години по-рано през Деруйс, задавайки въпроси, свойствени за един човек на знанието. Така стигнахме до заключението, че с Аркоса търсите на юг някаква реликва.

Фемандерак сви устни и повдигна вежди в безмълвно потвърждение на логиката на принца.

— Не че вярвам в реликви. Всяко кралство си има легенда за някакви изгубени реликви и от време на време заблудени мечтатели се отправят в диренето им, приключенията и гибелта им добавяйки към легендата. Легендите са неуловими, трудни за разбиране, вечно променящи форма. Аз лично вярвам в солидните неща, небето, земята, човешката злина и нуждата от ярка стомана, договори, лъжи и граници. Ала баща ми не обръща много внимание на тези неща, така че когато доказателствата му бяха представени, той предположи, че търсите една конкретна легендарна реликва. Не в кралството ни, а още по̀ на юг. Правилно ли насочвам стрелата си?

— Да, правилната реликва си поставил в лъка си — призна хауфутът. — Макар подобно на теб също да не вярвам в подобни неща. Ала изглежда, че не ни остава друго. В крайна сметка, ние сме само селяни от севера.

— Които, ако историите вече не са се превърнали в легенда, победили група елитни брудуонски воини — бих дал наследството си само да срещна един на бойното поле! — и опразнили Пиниона от затворниците му. Не зная колко мъдро е било това, но със сигурност е било храбро. Каквото и да сте, надали сте прости селяни от север.

— Ала сме именно това — настоя Кърр. — Може би селяни с минало, но пак си оставаме селяни. Опитахме се да предупредим Съвета за опасността, само за да открием, че сме закъснели с месеци. Така че сега издирваме единственото нещо, което може да убеди кралствата в надвисналата угроза. С него бихме могли да се очистим от обзелата ни чума и да се противопоставим на брудуонската напаст.

— Все пак не вярвам в съществуването на диреното от вас — рече дългата коса. — Но баща ми вярва. Както и бащите на Шестнадесетте кралства, дори и онези, поканили напастта да пирува в земите им. Доколкото разбирам, идеята на този предмет, единението, което въплъщава и символичността му като оръжие на Най-възвишения, с което сразил Каннуор — ето в това се крие истинската му сила! Сам по себе си не разполага със сила. Така ли е, учени?

Фемандерак кимна и се усмихна.

— Писачите на история се наслаждават на необичайното и несъмнено биха отбелязали — и подчертали — някакви чудотворни или свръхестествени сили в самия предмет. Няма такива.

— Тогава нужно ли е да бъде открита истинската реликва? Дали някакво сходно оръжие няма да свърши същата работа? В крайна сметка е нещо обикновено. Защо се изправяте пред риск, забавяне и — по мое мнение — неизбежен провал? Оръжейната ни гъмжи от стрели, дори и позлатени, ако пожелаете. Убеден съм, че бихме могли да пожалим една.