Очите на хауфута се разшириха, но Фемандерак поклати глава.
— Хубава идея, но няма да проработи по две причини. Първо, Стрелата имала марисуонски пера. И освен ако не сте виждали някоя от тези легендарни птици напоследък, трудно ще направим убедително копие.
— Нужно ли е хората да я оглеждат толкова отблизо? — принц Уизаго не искаше да изостави идеята си.
— Несъмнено мнозина, сред които и враговете ни, ще пожелаят да потвърдим откритието си, ако я намерим. Но има и втора, много по-важна причина. Самите ние няма да вярваме в автентичността на стрелата.
— Защо ни е това? Та нали ще знаем, че е фалшива? — принцът изглеждаше пообъркан.
— Голяма част се опира на вярата — отвърна му Фемандерак. — Ако самите ние не сме уверени, как бихме могли да вдъхнем увереност на останалите? Как бихме могли да поведем армия фалтанци срещу брудуонските войници с ясното съзнание, че сме ги заблудили? Силата на Стрелата се крие в същността й.
— Значи казвате, че мисията ви е нещо повече от търсенето на предмет, който да докара единение? Поддържате ли мнението на татко, че Стрелата е символ на Най-възвишения, завръщащ се при Първородните?
— Ще трябва да изчакаме развитието на събитията. Но не можем да изчакаме Стрелата по чудотворен начин да изникне в Съвещателната зала в тлъстата лапа на Аркоса на Немохайм. Понякога хората сами трябва да изпълнят желанията на Най-възвишения.
— Или за да продължат мита за съществуването му — рече дългата коса, но смекчи думите си с усмивка. — Все още не съм убеден за самата реликва, но вече разбирам причините да отхвърлите малката ми заблуда. Подозирам, че татко също би отхвърлил плана ми. Както и да е, все пак предостави залъгалка на ума за известно време — младежът въздъхна.
Лийт внезапно проумя истинската му природа. Интелигентен, умел в битка, ала без предизвикателство, в което да се докаже, сред кралство, което се гордееше с реда и предвидимостта. С удивление осъзна, че знае какво се кани да рече принцът. Не вълшебно предварително знание, но все пак знание. Цялата магия ли бе такава?
— Позволете ми да дойда с вас — рече принц Уизаго. — Бих искал да последвам една легенда. Стига, разбира се, липсата на вяра да не представлява проблем.
Присвивайки очи, Кърр погледна към хауфута. Селският старейшина се приведе напред.
— Подозирам, че баща ти щеше да те изпрати тъй или иначе — и се престори, че го боли глава, за да няма принуда. Благодаря за предложението и го приемам. Би ли предал това съобщение на баща си? Също така му кажи, че въпреки цялото напояване, още не сме мокри.
Хауфутът се облегна назад, съзнавайки втренчените в него погледи. Усмихна се:
— Е, крайно време беше да оправдая лидерското си място в тази благородна експедиция.
Кърр се изсмя, съпроводен от Лийт, двамата споделяйки звук, облекчил сърцата им.
По-късно принц Уизаго се върна с новините, че кралят действително предлагал сина си да бъде техен водач, препоръчвайки също така още един придружител, когото щели да срещнат на вечеря. Също така научиха съдбата на остатъка от Компанията, пленени в Инструър.
— Очевидно в суматохата на наводнението са се измъкнали от стражниците и са избягали обратно в града, където се крият и от Инструър, и от Ескейн — рече дългата коса. — Знаем, че са живи, но нямаме представа за местонахождението или плановете им. Градът е затворен, не можем да вкараме или получим информация. Невъзможно е другарите ви да ви последват на юг.
— Жалко! — рече Фемандерак. — Един от тях трябваше да ни придружава.
Лийт знаеше, че приятелят му визира Стела и петте пръста на Ръката. Нему също се щеше тя да е тук, макар и по различни причини.
— Наистина жалко — повтори принцът. — Защото разбрах, че с вас имало мечоносци, а — простете — такива не виждам сред присъстващите.
— Простете? — хауфутът се престори на разгневен. — Простете? Държа да те информирам, че съм ненадминат с нож и вилица, ако беше агне или глиган, отдавна да съм ти видял сметката! — той се усмихна, сетне въздъхна. — Да, никакви мечоносци. Може би Фарр, но дори и той не би могъл да се мери с ваше височество, ако сме склонни да повярваме на придворните менестрели. Цял следобед ляха хвалби. Доста отегчително. Наистина ли си извършил всички тези неща?