— Какво те е прихванало? — обърна се Кърр към винкулчанина.
— Силните ръце винаги се смятат за даденост, а сладкодумците обират лаврите.
Кърр се намръщи.
— Нима времето на силата не изтече? Сега имаме нужда от някой с ловък език.
— И какво да прави боецът? Да седи, докато златоустият свири на арфа пред Съвета?
Веждите на Кърр се спуснаха още по-ниско. Сякаш отново се бяха върнали в неприятните дни преди появата на фодрамите. Нито бе осъзнавал колко много гората Уитвества е променила Фарр, нито че промяната може и да не бъде постоянна.
Но преди старецът да отговори, Фемандерак се изправи и отиде до дървената табуретка, върху която седеше Фарр. Винкулчанинът се изправи, за да го посрещне. Двамата стояха един срещу друг като настръхнали съперници или воини, на които предстои дуел, стройният философ издигнал се с една глава дори над този снежнокос противник.
— Всъщност съм съгласен с теб — каза Фемандерак. Цялата стая си отдъхна. — Никакви приказки не биха отвели Компанията безопасно до Инструър. Просто вярвам, че — ами — били сте напътствани от невидима сила. Бил си орисан да се присъединиш към Компанията, ролята ти още не е приключила. Може да предстоят още битки.
— О! — малко по-меко отвърна Фарр. — Значи Най-възвишеният е начело, тъй ли? И той е замислил да се присъединя към Компанията?
Фемандерак кимна ентусиазирано, без да вижда капана.
— Присъединих се към Компанията заради убийството на баща си от брудуонските бандит — рече планинджията с опасно тих глас. Тогава търпението му се скъса. — Най-възвишеният и това ли е планирал? Гледал ли е как баща ми се гърчи на земята, молейки за милост, докато го посичат и посичат, и посичат, и посичат ей така, за разнообразие? Подвиквал ли им е окуражително? — отчаянието в гласа му покърти сърцата на събраните в мазето. — И брат ми ли е бил част от този специален план? Когато той умря, за да спаси Компанията, заради обичта си към нас ли го стори — или защото Най-възвишеният оркестрирал смъртта му? Не ми трябва такъв бог! Няма да го почитам! Дай ми достатъчно остър меч и ще го убия.
Фемандерак сведе очи.
— Приятелю, ако само изслушаш…
— Не, ти ме изслушай! Чувал съм мистиците като теб да говорят за Най-възвишения все едно живее в съседната къща, но всичко това са приказки! Когато нещо трябва да бъде сторено, вие утихвате, оставяйки го в ръцете на хора като мен, като Стела, като Манум или Кърр. Обикновени хора! Покажи ми дела, не думи! Мълчи и продължи — като Хал. Той не дрънка за десници, а просто действа.
Чувайки името си, Хал се изправи и се довлече при двамата.
— Има време за думи, Фарр — тихо рече той, — но те ще бъдат изречени пред Съвета и ще бъдат за делата ни — за Манум и Андратан, за Компанията и брудуонците, за Лийт и уайдузите, за Фемандерак и пътуването му до Фалта. Не е нужно да ги репетираме тук.
Разпери ръце като птица, успокояваща уплашени пилета.
— Не бързай да виниш Най-възвишения за случилото се! Безсмислено е да обсъждаме какво се таи в ума му. Ако той съществува и проявява интерес, думата му ще се чуе преди края на мисията ни.
— Всички наши дискусии ли ще завършват по този начин? — обърна се Лийт към брат си по-късно вечерта. За пръв път от месеци двамата с Хал отново бяха заедно насаме — имаше неща, за които възнамеряваше да пита, подозрения, които трябваше да изрази. — Като спорове за вярата?
Хал сви рамене:
— В известен смисъл всички дискусии са свързани с вярванията ни — рече той. — Или внимателно ги отбягваме, оставяйки ги да се оформят в освободената празнота, или откриваме, че те се промъкват, независимо от темата.
— Но никой не вярва наистина в Най-възвишения, нали? Това е било в старите времена, когато хората не са знаели колкото днес — това не бе измислен от Лийт аргумент, бе го чул от някого, но не помнеше от кого. В питането му имаше загатната надежда и също сянка на съжаление.