— О! — заекна хауфутът, посрамен. — Съжалявам.
— Всички ли цивилизовани хора сте такива?
— Остави ги, Туа! Те не знаят историята.
— Несъмнено самите те са се заели с изграждането на такава — Първородни, отправили се арогантно през дивия и пуст север. Но все пак не може да им бъде търсена отговорност, нали?
Очите на принца проблеснаха гневно, но в гласа му се долавяше нещо, близко до състрадание.
— Трябва да запазим тези неща между нас, приятелю. Тук те са в неизгодно положение.
— Сърцето ми се къса. Сигурно е неприятно да не знаеш какво се случва?
Нещата със сигурност не вървяха добре.
— Може да сме арогантни, невежи или и двете — рече Лийт. — По-вероятно и двете. Така че ако желаеш да дойдеш с нас, с радост ще изслушаме причините ти.
Те Туахангата кимна рязко.
— Трябва ви човек, който да ви преведе през Мъглата. Познавам всички тайни пътеки. Баща ми каза, че било добре хората ми да се интересуват от случващото се в тази земя. Ще дойда с вас.
Той се обърна и се отдалечи.
Дори Кърр бе леко смаян.
— Някой спомня ли си да сме приемали предложението му?
— Винаги ли е толкова обидчив? — хауфутът още не се беше отърсил от срама си.
— Има добра причина да бъде — мрачно рече принц Уизаго. — Ще я чуете от него, ако сте търпеливи, а вероятно дори и да не сте. Ще кажа само, че имаше война между земите ни, така че бащите ни се опитват да заличат древната вражда.
— И защо ни е той за водач? — искаше да знае Кърр. — Немохайм се намира непосредствено на юг от Деруйс. Смятах, че ти ще ни водиш.
— Да, за известна част от пътя. Но ако искате да избегнете главния път и вероятността да попаднете на Аркоса на Немохайм, то Туа знае друг път през Алмукантара.
— С колко ще удължи това пътуването ни? — разтревожено запита хауфутът.
— Ще ни спести поне седмица, макар пътят да е труден. Главният път до Бюрей — столицата на Немохайм, отива на юг и запад, докато планините, за които се говори в легендите на Кантара, се намират на изток и юг. Пък и на света няма по-красиво място от Мъглата. Пътуването там ще подслади сърцата ви.
— Мъглата? — рече Лийт. — Никога не съм смятал, че в една мъгла има нещо красиво.
Дългата коса се усмихна.
— Ще видиш! Много пъти съм бил там и още копнея да се върна.
Фемандерак се вгледа напрегнато в принца и също се засмя.
— Приятелю, уверен съм, че визията ти за тези земи е обогатена от красотата на неин определен обитател. Прав ли съм?
За изненада на Лийт принцът леко се изчерви и сведе очи.
— Тя държи сърцето ми в ръката си. Ще я видя отново преди края на седмицата и ще я взема за жена, без значение какво казва законът.
— Законът?
— Става късно! — принц Уизаго смени темата, сякаш бе казал прекалено. — Знаем, че бързате — несъмнено ще искате да тръгнем призори. Много неща ме очакват, преди да си легна — танци, вино, отговорности. Ще се видим на изгрев-слънце.
След затварянето на вратата Кърр и хауфутът се спогледаха.
— Нещата излизат от контрол — рече старият фермер. — Изглежда ние не решаваме нищо. Пътят ни изглежда все по-предопределен.
Едрият водител сгримасничи кисело, докато отговаряше:
— Че кога са били под контрол?
Глава 11
Децата на мъглата
Спретнатите редици варосани къщи изглеждаха леко сиви под оловното утринно небе, посрещнало пътниците. Лийт, Фемандерак, Хал, хауфутът и Кърр получиха коне. За момент Лийт помисли да откаже, тъй като ездитните му умения не бяха в апогея си. Можеше да си представи неудобството, очакващо го през следващите няколко дни, ала останалите бързо приеха предложеното им и той се озова на седлото на коня си — дребна червеникавокафява кобила — преди да е успял да стъкми убедително оправдание. Ескейнчани не можеха да яздят, така че щяха да споделят животните на Те Туахангата и принц Уизаго. Бяха им предоставени дарове — храна и вода, нови дрехи за пътуването през Мъглата и слънцето на юга, оръжия. Лийт получи меч. Заигра се с ножницата и с удоволствие откри, че кожата е смазана, а острието наточено и почистено. Претегли острието и се присмя на себе си — голям експерт по оръжията!