Нощуваха сред група големи дървета с кафяви дънери. От почит към гората не бе запален огън — Те Туахангата обясни, че огън можело да се пали само в селските огнища.
— Най-близкото е на ден езда. Хората ни вече не живеят до ръба на горите.
По лицето на принца отново се изписаха напрежение и болка.
Земята на мъглата бе почти изцяло съставена от планини, макар върховете да не бяха достатъчно високи, за да привлекат сняг толкова далеч на юг — освен в изключителни случаи. Децата й обитаваха длъгнести, тесни долини между стръмни върхове, свързани една с друга с поредица пътеки тъй заплетена, че някой чужденец би се заблудил — или би бил заловен. Гората бе навсякъде, стигайки дори до раменете на най-високите върхове.
От Керсос, Дълбоката пустиня, идваше горещият, сух вятър. Над планините срещаше по-хладните морски вихри, родени от студените крайбрежни течения. Неспирните мъгли и дъждове бяха рожбите на това сливане. Слънцето също сварваше да съзре земите, но главно зиме, когато властваше студеният вятър, и през лятото, когато сухият пустинен вятър обгаряше дърветата. През пролетта и есента, когато имаше баланс, за съществуването на светилото възникваха съмнения, които можеха да продължат със седмици.
Тези трудности не бяха вгорчили хората — нищо подобно. Децата обожаваха одеялото над главите си, пазещо ги скрито от онези, които можеха да ги ощетят. Дори преди появата на други хора във Фалта, когато Децата бяха насаме със земята, бяха съзирали в мъглата свой съдник, защита от гнева и своеволието на боговете. Децата бяха — или бяха били — страстни люде, отдадени до крайност на обичта и омразата — множество от тях все още отговаряха на това описание. Ала нещата се промениха с появата на Първородните.
Първородните бяха донесли със себе си желание за власт, повеля на техния бог, която те използваха като оправдание за множество неща. И, което беше може би дори по-опасно, множество добри хора, които смятаха за свой дълг да въведат Децата в обществото на Първородните.
Тези добри люде учеха Децата, че земята е стока, която може да бъде нарязана, купена и продадена, давайки подаръка на собствеността на хора, чието общество се основаваше на споделената земя, а не на индивидуалната собственост. Тогава други хора, не толкова добри, идваха да я купят — или да я вземат силом, ако не се продаваше. Зад тях стоеше армията на Деруйс, неизменно готова да защити гражданите си. С всички тези хора, добри и лоши, дойдоха мъка и неразбирателство.
В последващите поколения бяха водени войни, мъката се увеличи. Отново и отново ярката пламенност се спускаше от планините, за да бъде посрещната от студената пресметливост на армиите от крайбрежието. При сблъсъка им се проливаха сълзи, дордето млади мъже умираха милостиво бързо или мъчително, а нищо не биваше решено. Децата на мъглата и Първородните от Деруйс станаха смъртни врагове.
Но сега обичта бе им предложила шанс за помирение.
Неотдавна по-големият принц на Деруйс бе повел наказателна експедиция в земята на Децата, пробивайки си път до ръба на леса. Села биваха опожарени — много от хората му, таящи скръб по изгубени близки в предишни конфликти, бяха причинили отвратителни неща на предалите се селяни, посрамвайки престолонаследника. За да бъдат пощадени някои от пленените, той бе наредил оставащите пленници да бъдат отведени в Брунхавен, където щяха да разполагат с поне някаква защита. Това бе сторено, макар и с голяма неохота от страна на войниците, които желаеха смъртта на всички заловени.
В Брунхавен бе разкрито, че една от пленените млади жени е дъщеря на най-могъщия вожд на Децата. Когато кралят на Деруйс узна това, изпита голям страх, защото знаеше, че вождът неминуемо щеше да подири спасението на дъщеря си, предизвиквайки кръвопролитие, несравнимо дори с най-големите предишни конфликти. Добре познаваше скритите сили в земята на Мъглата, защото като млад бе шпионирал и знаеше, че висшият вожд винаги държи скрити в резерв множество сили. Поискаха ли, бяха способни да обсадят Брунхавен. По тази причина бе изключително недоволен от сина си.
— Щеше да бъде по-добре войниците да получат своето — рече на сина си, — защото сега всички сме в смъртна опасност.
Сетне синът бе отпратен, а кралят се бе оттеглил в покоите, за да обмисли проблема.
Междувременно по-младият принц бе започнал да действа. Бе видял дъщерята на вожда и от обич към Брунхавен, отегчение от неспирните войни и почит към красотата и потеклото й, бе решил да я отведе обратно при баща й. Ала не можеше да я освободи от поставените й пазачи без да пролива кръв, затова се реши на по-рискован план. През нощта бе напуснал Брунхавен, поемайки по старите пътеки към Мъглата. Там бе заловен и едва не изгуби живота си, защото Децата бяха побеснели от загубата на своята принцеса. Макар и не убит, понесе множество гаври, сетне бе вързан и отведен при вожда.