Младият принц обясни случилото се — как пленените били отведени в Брунхавен, за да бъдат спасени — и сетне се покая за стореното безчестие. Принцът предложи да бъде гаранция за безопасността на пленниците, предлагайки размяна на заловените като най-удачно разрешение на проблема, без загуба на чест или нужда от мъст. Синът на вожда бе против и почти успя да разубеди баща си. След много размисъл бяха изпратени писма, размяната бе уговорена и острите възражения на сина на вожда игнорирани.
Размяната бе извършена на нисък хълм край гората — и двете страни без оръжие като израз на добра воля. Младият принц и дъщерята на вожда се бяха спогледали и между тях се бе заформила връзка, разцъфнала в последващите месеци и години — младият принц единствен в цял Деруйс получил разрешение да посещава земята на Мъглата. За известно време мир се бе възцарил в земите между пустинята и морето, кралят на Деруйс бе научил много от храбростта и мъдростта на по-малкия си син.
Ала тогава търсещите земя поселници предизвикаха редица погранични сблъсъци, нарушили крехкия мир. И по-лошо, по-големият принц на Деруйс бе изгубил живота си година по-рано. Не бе могло да се докаже дали бе станало заради нещастен случай или друга причина — единствено един кон без ездач се бе завърнал в Брунхавен.
И сега по-младият — единственият — принц на Деруйс яздеше в Мъглата, придружен от сина на главния вожд и група чужденци от севера, в пътуване тъй важно, че надминаваше дори старата вражда.
Отне им седмица да прекосят нагънатата земя. Нощем оставаха в селата, два пъти бяха посрещнати със сложни церемонии в свещена земя, където делата на Децата на мъглата биваха обсъждани в и край домове със заплетени украси. Там историята им биваше разказвана, винаги пред любопитни уши. Изглежда Децата запазваха своето недоверие, а в някои случаи и омразата, към съседите от Деруйс, наместо към всички Първородни — също така изглежда знаеха нещо за брудуонците. Уизаго обясни на северняците, че преди хиляда години могъщата брудуонска армия проникнала и по тези места, предизвиквайки множество бедствия.
— Поддържат мисията ни — обясни той, — което предполагам, е главната причина да търпят присъствието ни.
На свещената земя биваха водени разговори, провеждани пиршества (включващи удивителна гозба, приготвена в земята с горещи камъни и без пламък) и разказвани истории. И то какви! Истории за младостта на света, за завоеванията на велики герои и пътешествията на изследователи — всяка, струваше се на Лийт, разказана с изтъкване на широтата и важността на територията им. Сякаш историите установяваха някакво право върху земята. Бяха пети песни, странни песни, пулсиращи с ритъм по-яростен и по-пламенен от спокойните, весели мелодии на севера, а една запомняща се вечер група воини, облечени само в ленени препаски, изпълниха боен танц. Копия проблясваха, издигани към небето, сетне политайки надолу, за да повалят невидим враг, всичко това в съвършен синхрон с гърлени викове, биене на крак и гротескно плезене. За северняците това бяха най-страховитите бойци, съзирани досега — без скритата заплаха на брудуонските машини за убиване, но много по-респектиращи на вид от инструърските стражи. Лийт се зачуди що за мъже трябваше да са деруйсианци, за да им се противопоставят.
Денем Лийт виждаше много малко хора, тъй като пътеките отвеждаха край върхове и в долини. В тази забулена земя за известно време забрави за заплахата над Фалта и какво можеше да се очаква от него да стори в нейна защита. Тишина през деня, веселие вечер. За пръв път от месеци Лийт успя да се отпусне.
Една утрин Аркимм крачеха по тясна, камениста пътека, съпровождана от жизнерадостна река. Оттогава Лийт неминуемо асоциираше престоя си в земята на Мъглата с образа на тази вихрена река. Белопенести плитчини, спокойни синьо-зелени дълбини, брегове с мек пясък, речни камъни колкото къщи, вода, по-чиста от светлината и по-студена от леда — всичко това обгърнато от пъстрата, пълна с папрат гора и воалести хълмове.
На едно място потокът се промушваше между две гранитни рамена — там над водата висеше мост от три въжета, напомнящи крехки нишки паяжина в мразовито утро.