— Но аз…
— Мълчи и се учи, сине. Още не си готов за онова, което жаждеш. Ето защо те пратих на важна мисия в помощ на чужденците от севера.
— Но нам не се позволява да влизаме в долина…
— Истина е, Туа — рече жената, държейки десницата му с две ръце. — Говорих с предците и те ми дадоха съобщение за теб.
— Говорила си с тях? Дали са ти съобщение? — гневът и удивлението си оспорваха привилегията да се разположат върху лицето му. — Защо не са говорили с мен? Дълго и почтително ги дирих? Защо не говорят?
— Защото още не си се научил да слушаш — отрониха устните на вожда.
— Но едно момиче…
— Още не си се научил да слушаш — повтори възрастният мъж. — И още не сме поздравили гостите. Обуздай езика си и спри да ни посрамваш.
Те Туахангата се удържа с огромно усилие.
Жената заговори, плавно отдалечавайки се от брат си обратно при Уизаго.
— Предтечите ми казаха, че нищо не ни е забранено. Нищо не е тапу. Делото ни е по-свещено от тапу. Разбираш ли? Нищо не е тапу. Децата на мъглата не са запрени.
Баща й кимна, фиксирайки сина си с тежкия си поглед.
— Ще пътуваш със странниците, ще им помагаш, ще бъдеш мои очи и уши във външния свят. Искам да зная кой път да избера, когато настъпи време за битка. Не желая земята ни неподготвена да бъде залята от бран. Сега нека приветстваме гостите.
Вождът се обърна към членовете на Аркимм с непоклатимо достойнство.
— Моля да извините грубостта ни. Не сме свикнали да приветстваме странници в земите си. Принце на Деруйс, бъди дважди добре дошъл — обмисли думите на предците ни, дордето обмисляш желанието на сърцето си. Вие от севера, разпознайте, че ви оказваме голяма чест, позволявайки ви да крачите из земята ни. Бройката на чужденците, приветствани тук, може да бъде изчислена по броя дървета в поляната, на която стоим. Туа обясни сбито за мисията ви, но бих желал да чуя още. Прекарайте един час с мен. Споделете ми за Фалта и Брудуо, помогнете ми да реша дали това е нещо, което трябва да тревожи Децата на мъглата.
Той се приближи и поздрави всеки от Аркимм, забавяйки се за миг в прегръдката на Уизаго.
— Вие сте моята надежда, вие и децата ми! — рече той на принца.
— Отдадох живота си за подобна надежда — отвърна принцът.
— Както и децата ми, макар едно от тях да го е сторило неволно.
— Ала видях достатъчно добра воля, за да зарадва сърцето ми — отвърна младежът. — Гордостта и красотата щедро са били предоставени на теб и семето ти.
— Потърпи само още малко, детето ми! Не ще ти бъде отнето орисаното.
Уизаго кимна сериозно. Сетне той и принцеса Хинеранги се оттеглиха настрана, за да прекарат часа заедно. Те Туахангата погледна мрачно в тази посока веднъж или два пъти, но не каза нищо.
Не можеха да оспорят вожда, макар Кърр да звучеше особено нетърпелив да продължат. Притесняваше се, каза той, от непосредствената заплаха на Аркоса на Немохайм, който в този момент вероятно се носеше по крайбрежието към Бюрей, както и от по-късната (надявал се), но далеч по-заплашителна опасност на брудуонската армия. Но Аркимм почетоха отдадената им чест, споделяйки трапезата на вожда.
Лийт слушаше Кърр, Фемандерак и хауфута да се опитват да убедят вожда в заплахата за хората му, ако Фалта падне. Старият мъж бе малко объркан защо бягаха на юг от заплахата, а тъй като воините му не използваха стрели, му бе трудно да повярва за Джугом Арк. Но когато нищо друго не успя да го покърти, историята на сина му за срещата на Лийт с предците го развълнува дълбоко.
Тази история не бе разказана дори на Аркимм и предизвика много удивление, както и малко съмнение. Конкретно Фемандерак искаше да зададе на Лийт много въпроси, но изчакваше с нарастващо нетърпение вождът да получи потвърждение.
Накрая, когато часът изтече, вождът се изправи и прегърна Лийт.
— Срещнал си нея и него, Майка и Татко, Небето и Земята — Най-възрастни от всички. Говорили са с теб и така са изразил одобрение към мисията ти. Никак не е без значение фактът, че във времето, когато обмисляме намесата си в делата на Фалта, нашите тупуна решават да говорят с фалтанец — нещо, което никога не са правили преди. Не мога да ти отдам чест толкова висока, колкото те са ти отдали, не мога да отправя надвишаваща тяхната благословия. Нека се знае, че този младеж, когото нашите Повелители са почели, става наш земледругар, защото той е едно с тази земя. Получих знамението. Търговията между земята ти и моята ще се увеличи един скорошен ден, заякчена с брак на принц и принцеса.