— Простете за думите ми — каза Аркосът с дълбокия си, плътен глас, — но ми се струва малко вероятно група фермери и занаятчии от най-западните и — как да го кажа — най-неразвитите фалтански страни да знаят за брудуонска заплаха, когато нито Сна Вацта, нито Пискасия, които граничат с Брудуо, не са казали нищо по въпроса, поне доколкото се простират знанията ми. Така че трябва да зная с какви доказателства разполагате. Ако ме убедите във валидността на твърденията си, ще се погрижа да бъдете незабавно изслушани от Съвета, подкрепяйки ви открито. Но ако доказателствата ви са нереални и недоказуеми, мога да ви уверя, че не само няма да напреднете повече, а и ще бъдете изведени от Инструър, за да се предотврати пръскането на слухове. Някои биха рекли, че отговорността ми би приключила едва със смъртта ви. Разбирате ли?
Четиримата кимнаха. Всеки от тях знаеше, че игрите бяха приключили, носената от тях история щеше да бъде подложена на изпитание, от което зависеше живота им.
— Справедливо — отвърна Кърр — и благоразумно. Благодаря ви, че ни изслушвате.
Отново погледна към Манум, който кимна с едва забележимо движение на главата.
Фермерът вдиша дълбоко и обърса длани в плаща си.
— Преди две години Манум получи заповед от краля на Фирейнс да отпътува за Брудуо като Търговец, за да разследва слухове за мобилизиране на брудуонска армия. Не сме сигурни откъде са произлезли, макар да подозираме самия двор, където според подозренията ни има брудуонски привърженици. Би могло някой да е дочул таен разговор или царедворец да е отказал подкупа на предател. Каквато и да е била причината, кралят бе притеснен, така че изпрати Манум — синът на най-известния фирейнски Търговец, да разследва.
Погледна към Манум, който продължи:
— Без проблеми влязох в Брудуо и скоро забелязах, че в обширната земя е настъпила рязка промяна. Разследвах по-задълбочено и се убедих, че брудуонски мъже биват набирани за армия, но не можах да определя целта й. Тогава бях заловен и отведен в Андратан.
Брадичката на Сараскар се скова.
— Там бях разпитан, както се изразяват те, сетне, обречен да умра, ми бяха разказани подробностите на обширен и сложен план за завладяването на Фалта. С неочаквана помощ успях да избягам, отнасяйки със себе си това знание обратно до Фалта. Ала бях последван от четирима от най-силните им воини, Повелителите на страха, чиято задача бе да ме заловят и узнаят какво съм научил. Най-вероятно са били изпратени от някой водител, който не е свързан с Андратан, защото Господарят на Андратан вече бе научил всичко, което знаех.
Воините ме настигнаха точно когато се бях прибрал у дома в Лулеа, пленявайки мен и жена ми. Но бях съумял да разкажа на синовете си историята, така че те организирали отряд от фермери и занаятчии, както правилно се изразихте, за да ни спасят от брудуонците и да предупредят фалтанци за предстоящото нападение.
Кърр отново пое разказа:
— Група от нас последва брудуонците по Западния път, сдобивайки се междувременно с помощта на Фарр и Перду. На запад от Виндстроп Хаус, град в пустата северно от Трейка, устроихме засада на враговете и освободихме пленниците им. Също така успяхме да заловим един от брудуонците и го доведохме в Инструър като потвърждение за истинността на историята ни.
За съжаление група мародерстващи уайдузи отвлече един от синовете на Манум, отвеждайки го на юг в крепост. С помощта на местните горяни Манум ги проследи и помогна за освобождаването на сина си. Били преследвани от уайдузите, които впоследствие тръгнаха и подир нашата Компания чак до портите на Инструър, откъдето вече историята ви е позната.
Четиримата наблюдаваха съветника много внимателно, но изражението на саристанския посланик не издаваше нищо.
— Можем да приложим две доказателства към историята си — рече Манум, запълвайки тишината. — Първо, брудуонският воин, понастоящем държан на тайно място в града, когото ще представим пред Съвета. Присъствието му със сигурност ще потвърди историята ни и предупреди съвета, че наистина нещо се готви. Доколкото се простират знанията ми, никой от Повелителите на страха не е пристъпвал във Фалта от края на брудуонската окупация преди хиляда години.
Второто доказателство е информацията, която нося в главата си. Дирейки да узнае какво съм научил, инквизиторът от Андратан ми описа с пълни подробности плановете за инфилтриране на най-висшите фалтански ръководни постове. Мога да ви кажа кои крале са предатели и дори имената на членовете на Съвета, които се канят да предадат Фалта. Разкривам ви това, защото вашето име, Сараскар, не е сред тях. — Манум се усмихна слабо. — Твърде дълго време носих тези ужасни тайни, трябва да предам информацията на някой доверен, който разполага с нужния авторитет. Както виждате, зная неща, които могат да разрушат фалтанската политика и да докарат смъртта на мнозина, ако с информацията бъде злоупотребено. Животът ми, както и този на мнозина други, стои във вашите ръце.