Аркосът от Сариста се опита да остане безстрастен, но сключените му ръце потръпваха, кокалчетата му бяха побелели.
— Правилното дело е било да докладвате на фирейнския крал или по-скоро на неговия регент, според сегашната ситуация. Ако той е откажел да ви приеме, трябвало е да се обърнете към фирейнския посланик. Опитахте ли? — гласът му беше необичайно тих.
— Не — предпазливо отвърна Манум. — Както казах, Аркосе, зная имената на онези, предали Фалта. Сам можете да си извлечете заключенията.
— И нямаше да говорите с мен, ако името ми беше сред онези, споменати на Андратан?
— Не.
— Убеден ли си, че тези имена са точни? — запита Сараскар. — Не е ли възможно да са били завербувани и други предатели?
— Възможно е — рече Манум със съмнение в гласа. — Инквизиторът ми изглеждаше уверен в тази информация. Останах с впечатлението, че той е умът зад цялата операция.
— Самият Рушител? — Сараскар изглеждаше скептичен. Търговецът сви рамене.
— Животът ви наистина е в ръцете ми — съгласи се посланикът, изправяйки се внезапно и заключвайки вратата с ключ, който висеше на верига около кръста му. — Може би е било глупаво от ваша страна да ми разкривате всичко това. Знаете ли какъв е инструърският метод за разрешаване на подобни ситуации?
Четиримата поклатиха глави.
— Щяха да ви пратят в най-дълбоката тъмница, където да ви запознаят с редица сложни инструменти, проектирани да допринесат за словоохотливостта ви. Жестоко, но много ефективно, казват. След като веднъж получат информацията ви, не би имало причина да ви оставят живи. Дори напротив, биха имали много причини да искат смъртта ви. Разбирате ли ме?
Четири глави кимнаха.
— За ваш късмет не съм от Инструър и ненавиждам тези методи, недостойни за потомците на Първородните. И отново за ваш късмет съм от малцината, на които можете да разкриете историята си, без това да означава преждевременната ви гибел. Но не се заблуждавайте — в този град сте в много по-голяма опасност, отколкото по време на безспорно рискованото си пътуване дотук. — Той се замисли за момент. — Склонен съм да приема историята ви на сериозно, макар и не изцяло на доверие, защото тя потвърждава редица неща, които самият аз подозирам от известно време, но не исках да повярвам.
— Ако ми дадете имената на предателите в Съвета, ще ви осигуря аудиенция, така че да ги обвините в лице — продължи посланикът. — Разбирате, че самият аз не съм в състояние да предприема нищо срещу тях. Пълномощията ми в Инструър са стриктно определени, разполагам само с неколцина телохранители. Обещавам да не разкривам тайната ви никому. Но трябва да знаете, че опасността е голяма, защото без значение дали историята ви е истина или не, обвинените от вас ще търсят начин да ви убият. Знаейки това, все още ли желаете да продължите? Или бихте предпочели да напуснете Инструър сега, докато още можете, оставяйки мен да разследвам историята?
Манум се обърна към останалите:
— Можем ли да рискуваме?
— Не можем да се отметнем — отговори Перду. — Ако откажем, той може да ни предаде.
— И какъв по-добър шанс от това ще ни се отвори? — каза Фарр.
— Трябва да рискуваме всичко или да избягаме бързо от града.
— Вероятно ще ни се наложи да сторим това така или иначе — рече Кърр. — Аркосът е прав. Ако обвиним членове на Съвета, те ще искат да ни убият, без значение дали Съветът ни повярва или не.
Манум се изправи.
— Ще ви кажа имената — рече той. — Ще говорим пред Съвета.
Вратата се затвори след четиримата северняци, оставяйки Сараскар, Аркос от Сариста, насаме с мислите му, а те бяха тревожно мрачни. Малките неща, които се бе опитвал да загърби — групичките по коридорите, неохотата на градската стража да изпълнява заповедите му, въздигането на Аркос от Немохайм, внезапното забогатяване на някои от колегите му — сега се изясняваха в лицето на предателството. А само след ден предателите щяха да бъдат разкрити, защото утре предстоеше събрание на Съвета. Той щеше да осигури на северняците възможност да разкажат историята си.