Смятахте, че ще бъдете спасителите на Фалта? Няма! Смятахте, че ще ни спасите от ноктите на злия Брудуо? Малоумници! Фалта трябва да бъде спасена от глупост като вашата. Простоватият ви поглед върху нещата не е нужен никому — сякаш Фалта е изцяло добра, а Брудуо е изцяло зъл! Да, бил съм в Брудуо. Да, смятам Каннуор, който погрешно е наречен Рушител, за свой съюзник. Кой не би се сприятелил с подобна сила и целенасоченост, ако му се отдаде възможност? Кой не би приел съдействие от подобна сила, ако бъде предложено? Със сигурност не глупаци като вас! Вие ни държите заключени в миналото, убедени в правотата си, отричайки бъдеще, преливащо от възможности — за онези, които притежават визията да ги съзрат. Зависи ли от вас, ще направите всички ни селяни. Е, аз не съм селянин! Не ще търпя намеса от такива!
Лийт стискаше Джугом Арк здраво, дишайки дълбоко, за да се успокои. Вече бе забелязал, че Стрелата бе синхронизирана с чувствата му, припламвайки, когато страстите му са разпалени, инак потъвайки в покой. Слушаше Аркоса с половин ухо, защото в съзнанието си дочуваше и още един глас. Не гласа на огъня, гласа, който го бе окуражил да вземе Стрелата, а гласа на самата земя, въплъщението на могъщата магия, поставена тук от Бюрей. Нечисти! — тихо крещеше той. Прочистете земята от това сквернение! Унищожете нашествениците! Слушаше думите с нарастващ страх. Макар в сърцето си Лийт да знаеше, че гневът на земята не бе насочен към него или някой от спътниците му — че от самото начало шепотът на Джорам е бил насочен към Аркоса и неговите хора — той се страхуваше, че земята не можеше и нямаше да направи разлика между нашествениците и онези, на които Стрелата се полагаше по право. Чудеше се дали обученият в магия Аркос на Немохайм чува тихия глас. Вероятно притежанието на Джугом Арк изостряше сетивата му към заклинанието, така че Лийт чуваше ясно пропуснатото от останалите. Зад него, над него, в мъгливата чернота се набираше сила. От какъв тип, с каква цел — това не можеше да отгадае. Но нещо щеше да се случи.
— Не му давай Стрелата! — каза Беладона, мъчейки се да пропусне думите в гърлото си край допряното острие. — Лапи като неговите не ще омърсят Джугом Арк.
— Тогава ще умреш! — злорадо се обърна към нея Аркосът на Немохайм.
— Според теб вече сме мъртви. Защо да ти се подчиняваме от страх.
Дебелакът похотливо огледа младата жена.
— Вероятно, сладка моя, въображението ти може да изтъкне редица причини. А ако няма да го стори, нека ти помогна. Мога да те накарам да желаеш смъртта, сред такава болка, че да не можеш да се примолиш да те пусна. А може и да ти намеря друго приложение, може би като награда за хората си за добре свършена работа. Жена като теб по-скоро би избрала смъртта, каквато и да е смърт, пред такъв тип живот. Вече виждаш ли причина да ми се подчиняваш?
Беладона побледня, но удържа погледа му храбро.
— Това ли са думите на човек, отвеждащ Фалта в бъдещето? — невярващо запита хауфутът. — Значи новата Фалта вече не се нуждае от морал?
— Моралът е само един от многобройните опити да се контролират чуждите животи — уморено рече архиварят. — Това е верига, задържаща прогреса на свободните люде. Добрината ви е само плащ за страх и себичност.
— Виж, не разполагам с нужното търпение да си подмятам думи с теб — със стоманен глас изрече Фемандерак, изпъвайки се в ръцете на заловилия го. — Доброто си остава добро, а злината си остава злина, без значение от названията. В хранилището си имаш трактат върху доброто и злото, който би могъл да преобърне сърцето ти, ако само го приемеш, но ти поставяш своята собствена мъдрост пред тази на древните. Не обвинявай нас в арогантност. Но достатъчно! Ще говоря с ловеца, не с неговите кучета.
Той се обърна към Аркоса на Немохайм.
— Наричаш Стрелата своя, претендираш за нея заради общото потекло с онези, които са я донесли тук. Ала не това казват книгите и свитъците. В тях пише, че Най-възвишеният дал Джугом Арк на Първородните като символ на единение, за да бъде използвана да призовава Фалта във време на война. Две хиляди години е била скрита, а сега е намерена. Фалта е изправена пред двойна заплаха — инвазия от вън и предателство от вътре. А ти възнамеряваш да я използваш за егоистичните си цели, правейки от нея символ на разделението. Нямаш право да докосваш оръжието, наказало господаря ти. Махни се, преди да те е сполетяла злина!