Но дали това нямаше само да ускори брудуонските планове? Със сигурност заблуда на такова равнище би трябвало да бъде внимателно планирана, за да остане тъй незабележима. И в такъв случай заговорниците не биха ли имали план в случай на преждевременно разкритие? Нямаше ли да се разправят жестоко с онези, които повдигаха обвинение?
Страхуваше се, нямаше никакво съмнение относно това. Може би ако се намираше в Инструър сам… ала Сариста беше на повече от хиляда мили южно от града, съпругата му и двете му скъпи момичета не бяха пожелали да се отделят от него, настоявайки да го придружат в известния фалтански град. И сега те споделяха опасността, на която бе изложен Сараскар.
Щеше ли да има достатъчно време да ги отпрати? Въздъхна, убеден в противното. Трябваше да бъде изискано разрешение за подписани документи, да им бъдат зачислени стражи… всичко това щеше да отнеме време. Дали не можеше да забави северняците, докато семейството му не напусне Инструър?
Тогава си помисли за демонстрираната от тези селяни храброст и изпита срам. Засрамен — и разгневен, изпитвайки гняв към предполагаемите си приятели и колеги от Съвета за извършеното предателство към него, към сънародниците, към всичко онова, което почиташе. Нямаше да избяга. Аркосът на Сариста щеше да изиграе роля в отбраната на Фалта — и трябваше да я изиграе сега.
Същата нощ Фоилзиното мазе стана сцена на разгорещени дискусии. След седмици напрегнатост и разочарования, Съветът на Фалта щеше да ги приеме утре. Сараскар изрично бе поискал присъствието на всички членове на Компанията, така че им се наложи да поискат свободен ден от работодателите си. Сараскар от Сариста се прояви като важен съюзник, обещавайки да ги подкрепи пред Съвета. Много добре разбираха в каква опасност го поставя това.
— Трябва да приемем фактите — трезво каза Манум. — Ако нещата тръгнат зле и не ни повярват — или още по-лошо, ако ни повярват, но точно заради това отсъдят против, изправени сме пред голяма опасност, може би смъртна. Сараскар ни предупреди.
Фарр се приведе напред.
— Трябва да поемем риска. Уайра и Парлевааг го поеха, не трябва да се задоволяваме с по-малко.
— По един или друг начин утрешният ден слага край на приключението ни — изтъкна Кърр. — Така че трябва да се приготвим за дълго пътуване към дома. Имаме достатъчно пари за един кон, ако не и за два. Видях добри на пазара, ще поразпитам сутринта. Тази вечер искам да си приготвите багажа за бързо потегляне, ако ни се наложи.
— Какво ще правим с брудуонеца, след като приключим със Съвета? — запита Перду.
— Бихме могли да им го предадем — или инструърци да си правят с него каквото искат — отговори Кърр. — Не съм сигурен. Да караме по ред и да се съсредоточим върху предстоящия ден. Жизненоважно е да убедим Съвета.
В този момент по стълбите слезе Фемандерак, току-що завърнал се в квартирата. Моментално го заляха с новините, от които по някое време успя да разбере, че Компанията, благодарение на късмета и храбрия опортюнизъм на Кърр, е успяла да се сдобие с аудиенция пред Съвета. Той се присъедини към радостта им, сетне сподели своите добри новини.
— Може би сте забелязали, че за трета поредна вечер излизам — рече философът. — Открих безценно съкровище в Залата за знанието — хранилище, в което се пазят много ранни ръкописи за делата и поверията на Първородните. За разлика от преди година, когато не получих достъп, архиварят ми оказа голяма помощ, позволявайки ми да изучавам тези ценни записи, дори помагайки ми в разчитането на неясния им език. Очевидно сега няма ограничения за четенето им, макар архиварят да каза, че към тях малцина проявявали интерес.
— Чудя се защо — тихо каза Фарр.
— Как отбягваш вечерния час? — попита старият фермер с лек оттенък на подозрение в грубия му северен глас. Стройният философ се намръщи, но реши да не обръща внимание. Бъди търпелив с Кърр, бе го посъветвал Лийт. Той се доверява бавно, но е добър човек.
— Лесно — отвърна той. — Не зная защо не се бях сетил по-рано, когато исках достъп до Архивите. Просто заговорих архивиста, който изглеждаше склонен да общува с друг учен — нещо обичайно за тези като него. Малко е самомнителен и своеволен, но приятелството с него ми спечели едно от тези.