Аркосът избухна в смях, пристъп, заплашващ да го раздере от кашлица.
— Ох! — пое си дъх дебелият, обръщайки се към слугите си. — Такова забавление, а дори още стомана не е опитала плътта им.
В него черният глас жаждеше кръвта им. Дай ми ги!
— Нямам право? Нямам право? Ако не друго, разполагам с правото на силния. И това е право, което съм готов да предявя!
Тогава лицето му се промени, той разпери ръце в помирителен жест. Зад него сянката му се разшири, чернееща се като чудовищна прегръдка в светлината на факлите.
— Ала мога да бъда милостив и справедлив! Макар да ви очаква гибел за оскверняването на немохаймската Реликва, ще ви пощадя, ако ми я предадете доброволно. Просто ми дайте Стрелата и сте свободни.
Лъже — осъзна Лийт. Но защо? Защо иска нещо, което просто може да си вземе? Освен ако… освен ако не се страхува от нещо, което Стрелата може да стори, ако бъде отнета със сила. Бърз поглед към Фемандерак го уведоми, че и той също се опитва да разгадае мотива на Аркоса. Сведе взор към ръката си — Джугом Арк проблясваше леко в мрачината.
Високо над него и отзад силата наближаваше връхна точка. Задръж го само още мъничко!
Последвал догадката си, Лийт пристъпи една крачка по посока на Аркоса, вдигнал високо Джугом Арк, позволявайки й да засияе по-силно.
— Защо се мориш с думи? — многозначително рече той. — Ела и си я вземи! Аз съм само момче, а ти имаш много войници. Какво ти пречи?
За миг маската на Аркоса се отмести, хвърленият от него поглед към Лийт съдържаше чиста омраза.
— Плъх! Как изобщо си оцелял? Трябвало е да те удавят при раждането ти! — рече яростно. Тогава, макар вътрешният глас да настояваше за още, Аркосът си възвърна контрол върху ума. — Но сега си тук — тихо рече той, — където визията ми за нова Фалта е подложена на съмнение. Но аз ще докажа, че тя е основана върху справедливост извън вашите способности да я проумеете. Всички сте свободни, до един, дори онези, които се осмелиха да повишат тон на Аркоса на Немохайм. Само ми дайте Стрелата. Дай ми я!
Лийт кимна и пристъпи напред. Беладона нададе мъчителен вик, осъзнавайки, че младежът ще остави Стрелата. По същата причина философът се мяташе в хватката на задържалия го войник. Но не можеха да сторят нищо. Лийт коленичи пред един камък, постави Джугом Арк отгоре му и се отдръпна.
— Ръката ми е изтръпнала — рече небрежно той. — Не оттеглям правото си над Джугом Арк.
Отстъпи назад. Зад него планините потръпваха.
— Моя! — изкрещя Аркосът, втурвайки се напред, за да вдигне стрелата.
И я издигна високо над главата си.
И запищя ли, пищя, когато Джугом Арк избухна в пламъци, плъзнали по ръката му, пронизали плътта до кост. Ужасният звук отекна из Джорам, разтърсвайки го като земетресение. Земята наистина се тресеше. Капитанът на стражата се хвърли към ранения си господар, а от височините с трясък се дотърколи канара, профучала край тях и стоварила се с плясък в езерото.
Стрелата изтрака на земята.
Земята отново се разтресе. Лийт бе повален, сетне се изправи на крака, дирейки Стрелата в мрака. Да можеше да свети отново! Навсякъде се сипеха по-дребни камъни. Вълни се издигаха по повърхността на езерото, разбушувано от движението на земята.
Аркосът продължаваше да пищи — неземен звук, идващ някъде от мрака, звучащ по-скоро като рева на ранено животно — чиста агония. Усилваше се, увеличен от заобикалящия ги като амфитеатър басейн. В езерото продължаваха да се сипят отломки.
— Какво става? — викна хауфутът. Войник му направи знак да мълчи, но инструърчани също бяха объркани. Господарят им бе зает, капитанът им се грижеше за него, което ги оставяше сами и без водачи. Не знаеха какво да правят, дали да остават — или да бягат.
— Стражите се събудиха — рече Беладона.
— Стражи? — настойчиво запита Кърр сред суматохата.
— Да. Двама Пазители — двама Стражи. Двете огромни планини, между чиито каменни ръце е Джорам. Съсредоточената в тях сила…
— Мълчи! — викна войник, удряйки я по челото. В този момент нещо черно и яростно връхлетя отгоре му. Ахтал се бе промъкнал в мрака и сега бе забил рамо в корема на стражника. Мъжът се строполи. Главата му изкънтя върху камъните и той се отпусна.