Докато басейнът около него трепереше, Лийт не можеше да стори нищо друго, освен да се вкопчва в стените на плитката падина, в която бе спал. Бе се притиснал към стената, държейки се здраво, блъскан и удрян, потръпващ от ужас, в невъзможност да се възползва от настаналия смут и да избяга от враговете си. Но не пускаше Стрелата, макар да рискуваше да бъде отпратен в пропастта.
Отново и отново Аркосът се изправяше на крака, само за да бъде повален повторно от агонизиращата земя. Раната на ръката му се отвори отново и закърви, но той не обърна внимание. Огромната ярост от осуетяването на плановете му не оставяше място за страх.
— Стреляй! Стреляй! — изкрещя към войника, но гласът му бе погълнат от оглушителния шум. Дуней не можеше да стреля така или иначе, тъй като лежеше по гръб с изкаран от лошо падане въздух. Капитанът не се виждаше никъде.
— Да изчезваме! — викна Фемандерак в ухото на Кърр. — Веднага!
Във всеки един момент самите планини и разположеният между тях басейн можеха да се срутят в долината на Нюм. По няколко препъвания в паузите между трусовете — само с толкова напредваха двамата.
Лийт бе притиснал глава към скалата, така че не видя пропастта да се затваря, огромна рана, излекувана в пропит с могъщество миг. Твърдата скала се вълнуваше като повърхността на море, леейки се наляво и надясно, докато всеки от Стражите запращаше сила в самите корени на земята. Пропастта се изпълни със скали, като не остана и следа от зевта, само миг преди това отделяла Аркоса на Немохайм от търсачите на Стрелата.
Лийт изпусна Джугом Арк. Тя отскочи извън полезрението му, тракането й останало безшумно сред царуващия грохот. Рязко вдигна глава да я проследи и хрясна черепа си срещу изникнал камък. Мракът изрева и умът му угасна като духната свещ.
Когато се свести, светът около него бе променен. Мъглата се бе разсеяла под погледа на утринното слънце, надвесило се над него като разгневен баща. Земята все още се тресеше, но не толкова яростно — трусовете вече бяха затихващи. Първата му мисъл бе за Стрелата. Къде е? Опита се да се изправи, падна на колене, догади му се. Малко по-късно се изправи на крака, бавно и предпазливо, за да не му се завие отново свят. В устата си усещаше отчетлив металически вкус.
Обгръщаше го странен пейзаж. Някога — едва до вчера — красивото свято място сега представляваше хаотична руина, показателна за силата на магията, която Бюрей бе вложил в скалите. Островът на Стрелата бе изчезнал, заедно с обгръщалото го езеро. Басейнът на Джорам сега бе камениста яма, напомняща на каменоломната в долината Уайт Форкс у дома, на няколко мили северно и на запад от Вапнатак, насечени склонове и разцепени при падането канари. Камъни продължаваха да се търкалят.
Лийт изви врат към небето, за да погледне Стражите. Стръмни върхове, от двете му страни, отчасти закрити в облаци, сякаш неохотни да разкрият пълната си тайна.
— Какво сторихте на приятелите ми! — изкрещя той. Те не отговориха, а от усилието едва не му причерня отново.
Няколко ярда зад него басейнът свършваше рязко — там земята се спускаше две хиляди фута към долината на Нюм, която бе обгърната от мъгли. Лийт преглътна. Не бе осъзнал колко близо до ръба се намира.
Звук от потракване на камъни го накара рязко да извърти глава. Отчасти заради това, отчасти заради гледката на огромната фигура в роба на не повече от пет ярда, Лийт припадна.
Така Маендрага, пазител на Джугом Арк, се приближи до Лийт от Лулеа, единственият останал член на Аркимм.
Глава 18
Изборът на Стела
Усмихнатият, тъмнокос мъж наистина получи огъня, първият сторил това под наставничеството на Стела. Тя само се бе помолила на Най-възвишения и когато протегна ръка към мъжа, той се бе строполил на земята, очевидно в несвяст. Притеснена, Стела бе понечила да му помогне, но отшелникът я бе спрял.
— Остави го да полежи — бе я посъветвал мъжът в синя роба. — По-късно ще се смее.
— Какво му стана? — запита Стела, чувствайки се неловко от все по-странните гледки, които съзираше на Еклесията. — Един от Благословените ли е?
— Да, от Благословените — потвърди отшелникът. — Чертите му излъчват сила. Белязан е за велика съдба, делата му ще се разнесат из света. Но сега го остави. Той общува с Най-възвишения по собствен начин.
Половин час по-късно, тъмнокосият мъж, възстановил се, подири Стела.