— Огънят започна в този град. Защо инструърчани да не разнасят факлите в Инструър? — А към най-близките си съветници добавяше. — Макар спътниците ми да са помазани, то те са горди и твърдоглави да оставят собственото си разбиране за каузата. Най-възвишеният не може да стори нищо с тях, освен ако не се покаят. Трябва да се подчинят на водителството.
И съветниците му кимваха мъдро, доволни от мисълта северняците да са под тяхна власт.
Мъжът на име Тангин се издигна високо в очите на отшелника. Прояви качества на водач, не позволяваше сантименталност да помрачава преценката и мъдростта му. Така той стана един от старейшините — за голяма радост на Стела, която въпреки това се учудваше на бързината, с която той се издигаше — бе му поверена срещата край Талманския пазар, на север в стария град Инна, близо до северната порта. Двамата с отшелника прекарваха дълги часове в обсъждане и визионерът със синя роба научи много от доверения си съветник.
— Имаш голям опит в наставляването на люде — рече отшелникът. — Благодарен съм на Най-възвишения, че те е венчал с каузата ни.
Тангин се усмихна и отвърна:
— Писах на краля си, уведомявайки го, че се оттеглям от служба. Ще работя тук, в Инструър, за да видя как огънят плъзва. И наистина диря да се венчая за каузата ви, както несъмнено пророческият ти език е отгатнал. Ще поискам ръката на северното момиче Стела. Ще ми позволиш ли?
Тогава отшелникът също се усмихна и даде благословията си. Защото Стела беше в ръката му и този брак щеше да обвърже Тангин.
Нощта бе типична за всички нощи в Еклесията. Стотици притиснати в мазето и около него, дошли да чуят отшелника и да получат огъня. В тази нощ на сцената пристъпи мъж, когото Стела не бе виждала досега. Бе облечен в селски дрехи.
— Идват дори и хора извън града! — удивено прошепна тя на Тангин, който кимна.
Селянинът носеше плитка купа с вода, която постави до себе си.
— Голям трус ще има! — викна той. — Голям трус, басейнът ще бъде разтърсен и водата ще бъде разлята — вдигайки купата с две ръце, той я разклати, за да подчертае думите си, оливайки платформата. — Стрелата ще бъде открита и защитена от двама Велики. Мнозина ще посегнат, един ще я носи.
Обърна се към отшелника:
— Това е всичко, което ми бе дадено.
Отшелникът на свой ред се изправи на крака.
— Тъй казва Най-възвишеният — заговори той, тълкувайки видението. — Задава се силен тремор, който ще покърти сърцата на людете, но най-напред тук в басейна на Фалта. Вече започна. Съзрете началото! — той простря ръце, указвайки сбраните хора. — От това място ще прелее из цяла Фалта, носейки присъствието на Най-възвишения, изтръгвайки хората от летаргията. Стрелата, която приятелят ни спомена, е волята на Най-възвишения, посоката, в която той желае да вървим. Ще бъде разкрита тя от двамина сред нас, които ще бъдат велики. Търсете истина, братя, защото тя ще ви донесе чест. Ала само един достоен ще се покаже, нему ще бъде поверена посоката на Еклесия.
Последните му думи не оставяха никакво съмнение в личността на този човек.
Долетя друго пророчество:
— Той скоро ще се появи, в ръката му ще пламти Стрелата! — провикна се екзалтирана жена. — Ще ни поведе в битка срещу враговете и ще ги срази. Мнозина ще паднат на този ден, останете верни до самия край и ще съзрете победата му.
— Тъй казва Най-възвишеният! — рече синеробият отшелник.
— Само един мъж ще води Еклесия в правилната посока, с това и цяла Фалта. Ще гори с огъня на Най-възвишения, пламъкът му ще обгърне Фалта, припламвайки в множество сърца. С огън в гърдите, людете смелост ще съберат да се изправят срещу вътрешния си враг — съмнение, страх или бунт. Останат ли твърди, не се ли предадат, те ще надвият тези врази и ще ги изтласкат.
По-късно същата нощ Търговецът стоеше с красивата си жена. Разговаряха за сериозни неща — съдбата на синовете им, несигурността на мисията, значението на неочакваната Еклесия. Манум поклати глава: