Красивото лице на Индретт се взираше право напред, а чертите й бяха изопнати. Това бе единственото нещо, за което не искаше да говори, но знаеше, че трябва — и се принуждаваше да продължи:
— По онова време вече бях станала придворна на самата кралица и всички казваха, че съм много красива. Ала годините минаваха, а аз не бях имала друг любовник — само баща си. Имаше такива, които диреха да получат любовта ми, без преди това да са получили ръката ми, но аз в ужас ги отблъсквах до един. Продължих да печеля благоразположението на кралицата, издигайки се над всички останали придворни дами, дори самите херцогини. Посещаващите двора често ме вземаха за някоя от принцесите. Ала баща ми не оставаше доволен. Все още бяхме обикновени слуги, без титли и земя, без чест, или поне така мислеше той, докато недоволството му накрая го лиши от работа.
Най-големият син на крал Климанеа тъкмо узряваше и със съгласието на баща си започна да ме ухажва. Подобно нещо бе нечувано, принц да се ожени за жена от простолюдието, ала кралят и кралицата не обръщаха внимание на клюките. Бях поласкана. Кой не би бил? Така че приветствах ухажванията на принца. Баща ми не бе на себе си от вълнение, съзирайки в това шанса си с един удар да получи всичко, към което напразно се бе стремил цял живот.
О, Стела! За известен период сериозно обмислях да се омъжа за принца. Ако бях сторила това, с голяма вероятност в този момент аз щях да бъда владетелката на Фирейнс, защото принцът се превърна в крал Просала I, който умря млад. Ала през мрачните години на детството бях опознала себе си, слабостите и силните страни, любимите и омразните неща, знаех, че няма да понеса цял живот да остана в двореца. Не исках всяко мое движение да бъде обект на публично наблюдение. Не исках да бъда известна като „простолюдната принцеса“. Принцът бе достатъчно добър. Красив, остроумен, макар и на моменти малко муден. Понякога дори се наслаждавах на компанията му. Но защото се познавах, накрая осъзнах, че не искам да се омъжвам за него.
Баща ми беше побеснял и ме би така, че братята ми трябваше да се намесват. Виждаш ли? — посочи малък бял белег под брадичката си. — Спомен от гнева му. Има и други. Предполагам това реши нещата. Не исках да бъда определяна от него или от когото и да било друг. Продаваемата щерка на лакея. Съпругата на принца. Не се нуждаех от съпруг, за да притежавам ценност! Нямаше да бъда въвлечена в брак от баща, който виждаше в мен само средство! Който ме използваше като средство за развлечение!
Младата жена гледаше неловко как по-възрастната й събеседничка ридае.
— Стела, зная, че ме разбираш. Ти си част от семейство, където нещата не вървят. Трябвало е да понасяш брат си и неговото пиене, родителите си и бавната смърт на взаимоотношенията им. Подобно на мен, най-дълбоките ти желания извират от това. Искаш да бъдеш колкото се може по-далеч от семейството си. Аз също! Ала отстъпването пред това желание, този страх, е само друг вид победа за тях. Бях убедена, че баща ми няма да повлияе на живота ми и по такъв начин. Реших, че няма да се омъжвам, но и че няма да бягам.
Тогава един ден мъж от севера — най-прочутият Търговец — посети двореца заедно със сина си за честването на средата на зимата. Търговецът Модал! Всеки познаваше славата му, всеки знаеше историите на постиженията му. Ала аз не можех да откъсна очи от сина му, Манум. Стела, той бе всичко, което бях искала. Не сигурност — вече притежавах това. Но той бе вълнение и удобство, и остър ум, и любезност, и изтънченост, и честност, и другар, и отвърна на обичта ми. Можеше да ми предложи само дървена колиба в студения и примитивен север, ала аз исках него, а не висока позиция. Така сключихме брак и дойдохме в Лулеа.
Стела си пое дълбок дъх.
— Щастливи ли бяхте? — запита тя.
— И да, и не — бе бавният отговор. — Той е всичко, което можех да искам от един приятел и любим, но е имало много случаи, особено когато пътуваше надалеч, в които усещах известна празнота. Чудя се дали някой човек може да бъде всичко за теб. Не зная, може би цялата тази възбуда около Най-възвишения е част от отговора. Да угодиш на Най-възвишения — ето нещо, което може да задоволи сърцето.