Преследването наистина се оказа бързо, но повторното залавяне се забави. Четиримата Повелители на страха се отдалечиха далеч от обсега на Деорк, а пътуването, което бе определено за няколкоседмично, вече отнемаше повече от година. Много неизвестни висяха около изчезването им. Дали ги е сполетяла някаква смъртоносна несполука? Дали Неумиращият не ги е предал? Дали не играеха собствена игра? Тези тревоги помрачаваха в съзнанието на Деорк евентуалната полезност на информацията, която Махди Дащ можеха да му предоставят.
Бе открил намеци — неуловими нишки, извлечени след подробно проучване на думите на господаря — че Повелителят на Брудуо търси нещо. Нещо или някой. Би ли могло да бъде въпросната „десница“? Мотивите на повелителя му за тази рискована и скъпа инвазия със сигурност се простираха отвъд огромните богатства, които той контролираше. Отмъщението бе най-очевидно, неспоменато открито, но неизменно присъстващо във всяко брудуонско действие и отношение към Фалта. Каквито и малки действия Каннуор — да, Деорк знаеше името, макар господарят да го смяташе за забравено — каквито и действия можеше да предприеме срещу земята на Първородните — любимците на Най-възвишения, предприемаше ги с наслада. Неумиращият се гордееше с рационалността на плановете си, но рядко действаше така, когато стане въпрос за фалтанци. Може би единствената му слабост, която можеше да бъде експлоатирана. И ако господарят целеше нещо повече от съкрушаването на заклетите си врагове, то тогава силата щеше да принадлежи на онзи, който откриеше какво е то.
Може би тази „десница“ бе ключът. Деорк — дясната ръка на Повелителя на Брудуо — не можеше да пропусне загатнатата в това име заплаха към позицията му. Така че бе щастливо съвпадение — или умишлена обида, целяща да покаже заменяемостта му — че Неумиращият бе изпратил Деорк във Фалта, за да бъде крайъгълен камък на плана му. Доверието бе породено от незнание — позицията и животът на Пазителя на Андратан зависеха от поддръжката на това незнание. А някъде из пустошта на Фалта бродеха четирима, носещи знание, което можеше да му предостави ключа — може би към невъобразима власт, а може би поставяща го в немилостивите ръце на господаря.
Деорк си пое дълбоко дъх и потуши синия пламък. Тези срещи винаги го оставяха отслабнал и треперещ. Рушителят смяташе, че само той е наясно с цената на магията, но Деорк бе узнал още преди да напусне Джасуея. Черпеше гордост от факта, че е избрал да използва собствените си сили като извор. Когато най-сетне пристигне в Инструър и започне да подрежда нещата по своя угода, ще разполага с нужното време да възстанови силите си и заложи капаните.
Небесата да пазят онези, изпречили се на пътя му.
Глава 1
Големият град
Лийт стоеше мълчаливо в тясната улица, треперейки от неназоваема емоция — членовете на Компанията най-накрая се бяха събрали отново. Първо баща му сетне и разстроената му майка го прегърнаха, потопени в печал, лееха се горчиви сълзи.
Не изпитваха радост от измъкването на косъм. Едва бяха избегнали жестокото насилие, кулминирало в смъртта на жената фенни и просто се притискаха един към друг, убеждавайки се в реалността на останалите след ужаса на преследването и светкавичната гибел на Парлевааг.
— Всичко свърши — каза тихо Манум. — Свърши.
Повтаряше думите като заклинание, целящо да прогони отчаянието.
— Да, свърши, но няма да забравя саможертвата й — рече Кърр.
— Нито омразата и злината, които я покосиха — горчиво додаде Фарр.
Индретт повдигна насълзеното си лице от гръдта на съпруга си, ридаейки, сълзите примесени с видения на страховития край на приятелката й.
— Тя е мъртва!
— Ала умря с достойнство, изкупвайки смъртта на другаря си в живота — твърдо каза Перду, опитвайки се да скрие зад грубия глас чувствата си. — Не тъжи! Животът вече не я влечеше, така че го дари благородно, за да можем да продължим мисията си.
Индретт изви очи към него.
— Гавриш се със смъртта й! — процеди тя, стиснала зъби. — Какъв смисъл би могъл да й бъде придаден?
— Може би ние не сме в състояние да го открием, но никой не знае какво значение е съзирала тя — каза Хал. — Поне най-сетне намери покой.
— Но това беше безсмислено, безсмислено! — все още шокирана, Индретт се бореше да приеме случилото се току-що.