Движението бе изгубило смисъл. Нямаше бързо, нямаше бавно, само стелещата се край тях пустиня. Засухата изсушаваше дори и горещината, вятърът немилостиво се нахвърляше върху всяко късче оголена кожа. Лицата на пленниците бяха покрити, но въпреки това кожата им започна да почернява. Различаваха само ден и нощ. Не неравномерни интервали някъде край хоризонта проблясваше акациево дърво, но това можеше да е само игра на въображението им. Единствено гневното бяло слънце над главите им разкъсваше еднообразието на бледосиньото небе. При залезите си то се уголемяваше, ставаше жълто, сетне яркочервено, придърпано в яйцевидна форма от тежестта на земята, за да бъде погълнато от ламтящия пясък. Мракът се разпръскваше с изненадваща бързина и най-сетне безбрежността навред биваше сведена до човешки мащаби. Кърр внезапно се чувстваше облекчен.
Тази нощ Беладона помръдна, така че приключенците се убедиха, че е жива. Хората от пустинята се опитаха да помогнат, с каквито лечебни умения притежаваха, но бе ясно, че раната е сериозна. Дишаше, приемаше храна и вода, но това бе всичко. Светлината в очите й липсваше.
Вторият ден извън каньона бе по-мъчителен от първия. Жега, жажда, жега, жажда. Пленниците започнаха да халюцинират. Тук, в дълбините на Керсос, Дълбоката пустиня, дори и местните не пътуваха лесно. Ала изглеждаха притиснати от някаква настойчивост. Кърр не разбираше езика им, но го усещаше. Пътуваха право напред, като че поемането на по-дълъг маршрут — например да последват Кървена — щеше да е безсмислено.
Никой от пленниците не помнеше какво се бе случило след третия ден.
Когато Кърр отново дойде на себе си, хората от пустинята хранеха пленниците си. Бе почти залез, еднообразната рег бе отстъпила на пръснати ниски храсталаци. Отпред и вляво лежеше мираж, по-голям от съзираните в халюцинациите им — огромно златно езеро. Изящната му, сурова красота накара душата му да потръпне.
— Съзрете Бир Биркат, Златното езеро! — викна водачът. — Тук лежи богатството на народите, никой не може да го събере. Отвъд е Гадир Масаб, градът на сануси. Пристигнахме точно навреме за Хадж Кахал, лятното събиране на сануси. Ще получите добри цени.
Кърр потърка болящите го очи. Езерото си оставаше там, упорито отказвайки да се вдигне по подобие на останалите миражи. Това бе най-странният от всички негови сънища — като се изключи халюцинацията, че ги следва скала. Дори сега я виждаше в ума си…
Пленниците бяха отведени в града. Сгушен в южния бряг на златното езеро, на пръв поглед Гадир Масаб не се отличаваше от сбирщина шатри и други временни постройки. Движението на животни, наподобяващи пренеслите пленниците, заедно с мулета, коне и хора, повдигаше задушлив облак прах. Шумът говореше за люде, вършещи ежедневните си дела, стори им се оглушителен след тишината на пустинята.
Фемандерак се опита да поговори с Кърр през напуканите си устни, но бе приканен да замълчи с дръжката на камшика. Всички бяха опитали ужилването му по ръцете и гърбовете си, но Те Туахангата страдаше най-силно от всички, раната му очевидно още го болеше. Кърр искаше да го попита как е, но бдителността на стражите не му позволяваше.
Веднага подир изгрев на следващото утро пленниците бяха раздигнати от шатрите си край Гадир Масаб и отведени в града. Дори и по това време вече цареше оживление. Хора купуваха и продаваха с оживени, често спорещи гласове, пееха и танцуваха под звуците на имзада — еднострунна цигулка, доколкото Фемандерак можа да прецени, други приготвяха храна или хранеха животни — едър добитък и овце, както и гърбестите товарни животни. Имаше и много кучета, които диреха храна из импровизираните улици между шатрите.
Но в центъра на града нямаше шатри. Гадир Масаб бе повече от временно поселище. Сърцевината му биваше обградена от каменна стена, двойно по-висока от човешки бой, зад който имаше множество постройки. Ала нещото, отличаващо този град от всички останали, бе материалът, използван за издигането на тези сгради. Всички те бяха от чисто злато.
Две деца и мъж с многожилест камшик стояха върху златна платформа. Пред нея бе събрана голяма тълпа. След миг Фемандерак осъзна, че тук се продават роби.