Маендрага коленичи до възрастния мъж, прокарвайки пръсти по вече възстановената ръка.
— Не е илюзия! — рече тихо. Извърна глава да погледне към Лийт, който сви рамене в отговор, без да е сигурен как да се отнася с новопоказаната почит на магьосника.
Войникът се върна, съпроводен от русокосия мъж, чиито очи се разшириха, докато оглеждаше тронната зала. Очевидно му бе разказано за събитията, защото отиде право при възрастния съветник.
— Добре ли си? — запита той.
— Грайг — отвърна съветникът, хващайки ръката на русия мъж, за да се изправи. — Добре съм, синко.
— Това е баща ти? — запита Лийт.
— Да. Благодаря ви за всичко, случило се тук.
— Тогава открих търсеното — рече младежът от Лулеа. — Елате! — посочи към сина и бащата, както и към магьосника. — Трябва да поговорим, а не искам да оставам нито миг в това място!
Четиримата не срещнаха никакви затруднения с напускането на Белия палат. Историята, или поне нейна съкратена версия, ги предшестваше, така че те просто крачеха напред, необезпокоявани от войник или царедворец. Тъй като не желаеше да привлича допълнително внимание, Лийт нае стаи в приют край доковете. Би предпочел някое по-приятно, не толкова занемарено място, но нямаше почти никакви пари. Малко бе останало от запасите, които Аркимм бяха донесли със себе си на юг — почти бе забравил да ги вземе, когато напускаха колибата на магьосника. Хазяинът, усетил, че има работа с чужденци, поиска безбожно висока цена за една нощувка.
— За добро е! — рече Маендрага. — Утре ще трябва да потърсим асламански лоцман, който да ни отведе на север, а пристанът се вижда от прозорците ни.
След безсънна нощ, прекарана първо в разказване на приключението на Геинор и сина му Грайг, сетне в слушане на дрезгавите песни и боищата в кръчмата под тях, магьосникът не бе толкова уверен в качеството на идеята.
— Поне ни остават достатъчно пари да наемем кану — рече той.
— Откъде знаеш всичко това? — запита Лийт, любопитен и по-раздразнен от това, че отново друг вземаше решенията. — Мислех, че никога не си напускал долината на Нюм. Къде си научил за навигатори и кораби? И кои са тези асламани?
— Пазителите имат разнообразно потекло — тихо рече магьосникът. — Съпругата ми беше асламанка, прокуден изгнаник. Търсеше храна в долината и намери мен.
— О! — Лийт чу болката и собствената му мъка го отказваше да разпитва повече. — Изгнаник.
— Да, баща й беше… — Той спря, сетне навъсено се обърна към младежа. — Ти запази в тайна болката си. Възнамерявам да сторя същото.
— Справедливо — сви рамене Лийт, привидно непритеснен.
— Лийт, не забравяй, че усещам истината. Наистина искаш да говориш за…
— Така ли? — избухна Лийт. — Там, откъдето идвам, подобно нахлуване в личните дела би се смятало най-малко за грубо.
Маендрага се извърна, видимо нагрубен.
<Израсналото в Лулеа момче не би сторило това на приятел.>, рече гласът.
Момчето е пораснало — помисли си Лийт. Но сянката над сърцето му не се вдигна.
— Съжалявам! — обърна се той към магьосника. — Трудно ми е да се оправям със Стрелата и каквото ми причинява, но това не е извинение.
— Това и загубата на брат ти — рече Маендрага с разбиране.
Лийт затвори очи, раздразнен от собствената си недосетливост. Обясни на магьосника идеята си, че брат му, дъщерята на Маендрага и останалите от Аркимм не са мъртви. Все още твърде наранен, за да се надява, Маендрага само изръмжа едно кратко „Ще видим!“ и започна да се подготвя за тръгване.
— Казаното от мен снощи още е в сила — обърна се Лийт към Геинор и Грайг. — Трябва да отнесем стрелата обратно в Инструър, където се събират хора от всички части на Фалта. Ще се случи нещо, което нито Съветът, нито самите брудуонци очакват. Случилото се в Инструър ще се разпространи. Ще последват и всички от Шестнадесетте кралства, както и лозианите като хората от Мъглата, пей-ра, фодрамите и фенните. Ако людете не откликнат на зова и брудуонците ни надвият, никой във Фалта не ще избегне тъмната вълна. И в Немохайм не сте достатъчно далече.