Надвисналото напрежение започна да оказва влияние върху Лийт още преди да е седнал, той започна да се тресе от страх. Не от самите съветници — или не точно; повече се страхуваше от ситуацията, в която се бяха оказали, от несигурността, от това да не каже или стори нещо, с което да обрече Фалта — или по-просто — себе си. Присъдата щеше да бъде произнесена, светът щеше да бъде променен завинаги. Седна на ръцете си, но се затресе толкова и бе сигурен, че останалите забелязват. Никой не каза нищо, бяха заети със собствените си борби.
Защото следобедът не беше необичаен само за северняците. При свикването на срещата Сараскар бе длъжен да представи накратко молбата на Компанията, макар да бе прибягнал до най-мъглявите възможни думи, но бе наясно, че е предупредил предателите. Беше видял лицата им. В това отношение заседанието ставаше излишно, защото потвърждението бе налице. Думите на северняците бяха истина — дори и ако не в детайли, то поне в общ смисъл. Фалта биваше предавана.
Бе получил толкова малко време да се подготви. Една къса нощ, нощ, в която дори той не би нарушил вечерния час без добра причина, нощ, в която бе изкъсо наблюдаван. Никакъв шанс да се срещне с лоялистите — вече мислеше за тях по такъв начин — които живееха в различни недостъпни части на града. Времето бе достатъчно само да говори с изплашеното си семейство и слугите, да им съобщи мрачно за надвисналата заплаха, от която можеше да не съществува изход. Напускането на предадения град щеше да премахне последната защита на Инструър против брудуонските интриги. Съпругата му бе прехапала устна, прегръщайки го и уверявайки, че ще стори всичко, което е нужно. Момичетата бяха плакали. Прислужниците се заеха с известни дискретни приготовления в случай на пропадането на предстоящото заседание или в случай че злото бе напреднало повече от думите на северния Търговец.
Сараскар се постара да оползотвори времето колкото се може по-пълноценно, ала то не бе достатъчно. Съветът се бе събрал рано сутринта (всъщност веднага след изгрев), за да впечатли потока просители, изпълнили коридорите на Съвещателната зала. Нямаше възможност да говори с лоялните Аркоси, като се изключат няколко разменени шепнешком реплики, от които разбра, че те подобно на него, не разполагат с ясен план, нито са имали шанса да подготвят такъв. Денят напредваше и напредваше, Съветът отпращаше бързо молителите, ръководен от силната ръка на Аркос от Немохайм — техният председател. Един от предателите, припомни си Сараскар. Той сякаш ги държеше непрекъснато заети, за да не им даде възможност да обсъдят предстоящата аудиенция.
Северняците не знаеха нищо за това. Част от великите мъже на света се бяха събрали в това помещение, за да се произнесат по случая им. Лийт хвърли поглед към Аркоса от Сариста и разчете изписания по лицето му страх. Надеждите му се попариха. Ако този мъдрец се страхуваше, каква надежда имаха? Каква ли ще е наградата им за обвинението на тези могъщи мъже в предателство? За един абсурден момент се надяваше, че баща му се е объркал, измислил си е всичко, че добронамерените водители на Фалта ще им простят непочтението и ще ги пуснат.
От лявата му страна седеше Хал. До него стоеше брудуонският воин, отведен до Съвета под зорките очи на Фарр и Перду. Хал бе успял да предизвика някаква промяна у суровия мъж, но Компанията по никакъв начин не бе склонна да го отвърже, така че той беше с вързани ръце, една нестабилна експлозия, чакаща само искрата. Със сигурност това доказателство Съветът не можеше да пропусне. Без съмнение истината щеше да победи, както Хал твърдеше. Моля те, моля те, моля те! — помисли си Лийт, желаейки с все сила това да се случи. — Моля те, моля те, моля те…
Срещата тръгна зле още от самото начало. Въпреки важността на момента — а може би точно заради това — суровите взиращи се в тях лица притесниха повечето от Компанията, които сведоха очи в скутовете си. Особено се затрудняваше хауфутът, пристигнал в града едва преди три дни и още не успял да привикне с характерната за инструърци навъсеност. Научните аргументи на Фемандерак не помогнаха, тъй като неизменно биваха прекъснати далеч преди да е достигнал до същината на внимателно изградените си логически конструкции. Фарр и Перду смятаха да оставят другите да говорят. Тъй като бяха жени, Индретт и Стела биваха търпени единствено ако мълчат. Това постави Манум и Кърр в ролята на говорители, обсипани с остри въпроси от неколцина съветници. Тогава Лийт неволно събори една гарафа с вода, което накара Аркосът от Табул да спре насред обширната си реч относно уменията си да разпознава придвижването на брудуонските сили и да забърше разляното със собствената си носна кърпичка.