Едрият мъж седна толкова рязко, че масата потрепери.
— Приятелю, въпросът не е в това. — Фемандерак скочи, опрял ръце на масата, острите му очи обхождаха останалите. — Целта на тази среща е да се обсъди брудуонската заплаха. Всичките ти необосновани стойки само я потвърждават. Ето въпросът — Брудуо кани ли се да ни атакува? Ако да, какъв трябва да бъде отговорът ни? Всичко друго е без значение, макар че Съветът вероятно би искал да обърне внимание на лоялността на известни членове.
Нужно е единствено да се разпратят шпиони, които да потвърдят формацията и местоположението на брудуонската армия. Манум твърди, че е запознат с разписанието, казва, че няма да им се наложи да навлизат дълбоко във вражеските земи, за да открият войските. Когато Съветът бъде уведомен за наличието на такава армия, цяла Фалта може да бъде мобилизирана. Ако войски липсват, тогава можете да обсъдите с Манум източника на тези слухове.
Или, като алтернатива — може да се скриете безотговорно зад нерешителността — или да се оставите да ви сплаши този… този човек с ограничен интелект. Тогава, когато всичко около вас се разпадне и колегите ви спокойно разкрият истинската си природа на предатели и убийци, може да се надявате на бърза смърт. Макар да изпитвам съмнения дали ще я получите. Не бих искал да бъда член на Съвета на Фалта в деня, когато Рушителят строши Желязната врата.
Философът не седна веднага, оставайки в тази поза, вперил очи в Аркоса на Немохайм.
Обсъждането продължи поне още час, но с напредването му Манум ставаше все по-неуверен в успешния завършек. Неколцина лоялни съветници взеха страната на Компанията, но призоваваха към внимание при делата с Брудуо, за да не бъде провокирана атака. Разкритията за техните колеги изглежда ги бяха изненадали, лишавайки ги от увереност и последователност. Ала противниците на Компанията не бяха сполетени от подобно объркване. Наясно бяха, че залагат живота си, което придаваше на речите им настойчивост и красноречие, рядко чувани в Камерата на дебатите. Фемандерак им противопоставяше ума си, Сараскар спореше убедително, но без особена сила, а Манум повтори чутото и видяното, но не му изглеждаше вероятно да надвият. Заплахата бе тъй страховита, тъй невероятна, че малцина искаха да рискуват кариерите си и навличането на гнева на останалите, като реагират утвърдително.
Накрая говоренето приключи и Компанията бе изтласкана обратно в коридора пред Желязната врата, очаквайки решението на Съвета. Всичко бе свършило и бе протекло ужасно.
— Просто не е възможно да игнорират доказателствата пред очите им! — гневно каза Фарр. — Що за слепота е сред изискванията за тази позиция?
— Биха предпочели доказателствата да отсъстват — рече Хал, заговаряйки за пръв път поне отпреди час. — Бездействието им дава надеждата, че нещата ще се поправят сами. Подобно мислене може да се очаква от тези, които никога не вземат важни решения.
— Дотук с Най-възвишения — каза Фарр. — Ние свършихме своето. Сега глупаците зад вратата ще провалят всичко, а него никакъв го няма.
Хал се обърна към разгневения.
— Слепотата не е ограничена само до членовете на Съвета — меко рече той. — Не можеш да видиш, където не поглеждаш.
— Съветът още не е решил — окуражаващо рече Стела. — Може пък да отсъдят в наша полза.
Едва бяха изречени тези думи, когато ги призоваха обратно. Само един поглед им бе достатъчен да узнаят всичко, което ги интересува. Сараскар и още шестима други седяха от едната страна унили, заобиколени от представители на градската стража, останалите членове на съвета се бяха скупчили в средата на стаята. При приближаването на Компанията, двама от съветниците помогнаха на Аркоса от Немохайм да се изправи. Той бе избран да изрече решението. Очевидно му се нравеше.
— Достойни фирейнци! — изкъркори той, подчертаването на думите противоречейки на значението им. — Съветът на Фалта взе решение относно предполагаемата брудуонска инвазия. Не смятаме Брудуо за заплаха, нито откриваме доказателства в подкрепа на твърденията на вашата Компания.
Думите му се стоварваха отгоре им като ударите на огромен юмрук.