Винкулчанинът понечи да ги последва, но Кърр го сграбчи за рамото.
— Мисли с главата, а не със сърцето си, приятелю! — тихо каза той. — Това бяха стражи, а не бандити. Отведоха другарите ни. Помниш ли какво каза Аркосът на Немохайм за Манум и сина му?
Фарр изръмжа, сетне отвратено се изхрачи.
— Що за място е това? Сърцето на прекрасна Фалта е прогнило черно. Колкото по-скоро съм у дома, толкова по-добре ще се почувствам!
— Но междувременно приятелите ни се нуждаят от помощ — рече Кърр, сетне се обърна към феннито. — Отведи Компанията обратно до квартирата. Двамата с Фарр ще потърсим помощта на стражата. Там все трябва да има някой, устоял на покварата.
— Ще дойда с вас — каза Фемандерак. — Поне до Дома на знанието. Архиварят ме очаква, не искам да нарушавам думата си.
Останалите членове на Компанията протестираха, че те също искат да помогнат с нещо.
— Няма смисъл да отиваме всички — каза им фермерът. — Вече няма нищо, което бихте могли да сторите. Вървете и разкажете на Фоилзи за станалото.
Кърр, Фарр и Фемандерак поеха обратно по Витулианската алея, оставяйки другите за миг сред празната улица. Накрая, сред мълчание, нарушавано само от риданията на Индретт, Компанията закрачи бавно към къщата на Фоилзи.
Под огненочервеното небе в северните обширни степи на Канабар фигури в кафяви роби и шипести камшици издаваха отсечени заповеди, отправяйки хиляди воини напред и назад из полето с механична прецизност. Андратан бе решил, че тази война ще бъде последната, позволявайки си да инвестира още малко време в подсигуряването, че и стратегия, и изпълнение ще бъдат безупречни — това бе причината за многото седмици маневри в тази пустош. Командирите бяха наясно с нуждата от съвършенство. Говореше се, че лично Онзи от Андратан ще направи преглед на войските, напускайки острова за пръв път от поколения. Гибел очакваше показалите се като несъответстващи. Изплющяваха камшици, редици воини маршируваха наляво и надясно, мечове просъскваха и биваха прибирани обратно в ножниците. Думи, изкрещени на странен език, отекваха из прашните поля като проклятия срещу самия живот. Не пестяха усилие. Всички бяха наясно, че най-голямото изпитание щеше да бъде наближаващата визита на техния Водител. Като се изключи това, дори предстоящата инвазия криеше малко страхове.
— Просто ми кажете в какво е обвинен! — каза Кърр, малко по-силно отколкото бе възнамерявал. Стражникът все така не му обръщаше внимание, което само подклаждаше объркването на стареца.
— Ние сме фалтанци! Идваме от Фирейнс! Правата ни са гарантирани от Феалтския договор!
Това вече докара отговор от страна на стража — сбръчкване на горната му устна.
— Смятам, че забравяме един важен факт за този град — рече Фарр, сетне се обърна към мъжа зад бюрото, измъкна шепа монети от кесията си и ги изсипа на масата.
— А, фирейнчаните — стражът ловко изсипа монетите в едно чекмедже, сякаш правеше нещо съвсем в реда на нещата. — Най-сетне говорите достатъчно ценно, за да ви чуя.
— Какво е станало с нашите спътници? Защо бяха арестувани? В какво са обвинени? — Кърр усещаше, че търпението му се изчерпва това обикновено не отнемаше особено време, но последното бе особено скъсено след деня, в който Съветът бе отхвърлил молбата им, а сетне и спътниците им бяха отвлечени.
— Три въпроса! Не съм сигурен, че ги чух и трите… — стражникът погледна многозначително към кесията на Кърр.
— Много добре. Ще сметна това като дарение за семейството ни.
— Мисли по-скоро като за спонсориране на местните механджии — сладко отвърна стражникът. — Виждате, че съм много зает човек, така че ще бъда кратък. Приятелите ви бяха арестувани и затворени по изключително сериозни обвинения. Според благонадежден свидетел един от тримата нападнал инструърски пазач, който след нанесените повреди е възпрепятстван да изпълнява службата си. Както без съмнение сте в състояние да оцените, управата на този град се отнася към подобни действия изключително сериозно.
— Колко лошо е наранен въпросният пазач? — вече набръчканото чело на Кърр се сдоби с още гънки.
— Понесъл е наранявания в областта на главата от изклю…
— Да, зная, от изключително сериозна натура. Но я кажете, как би могло обикновено хлапе като Лийт да надвие тежковъоръжен стражник? Ако прилича на вас, не мога да си представя някой да го нарани.
Ласкателството нямаше ефект.